Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не
е достатъчно изменението само на механичната страна, на външната форма
на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране
на живота, тогава нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед,
ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота.
Трябва да се изучат законите за повдигане на народите и за тяхното
израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до
завидна висота и след това са слизали от сцената на живота. Всички
те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие
- отклонени от великите закони на живота.
Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрение
на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение
на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или
културата и от гледището на законите на човешката наследственост и
се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на
расата и културата.
Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос
има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички,
които искат да работят за бъдещето на расата или културата.
Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми
на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота
- както материални, тъй и духовни. Всичко това ново, което сега се
влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат
сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият
ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето
развитие.
Днешната култура е преходна между две култури. Винаги завоят между
две култури се отличава с хаос, с едно разбъркване, с големи противоречия.
Това е признак, че се намираме на границата между старото залязваще
и новото изгряваще. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка
Нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци
се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност
самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако
проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните
царства, постепенно съзнанието се разширява.
Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството.
Тя е едно ново откровение на човешкия дух.
Кое е тогава новото, което носи Новата култура, която иде? Има известни
признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни
цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, е пробуждането
на Космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надраснат
и човек ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото. Затуй
по съществуващите днес признаци можем да съдим, че новото, което иде,
е духът на братството, на единението.
Новите идеи, които идат сега като мощна вълна да се влеят в културата,
да я претворят, се проявяват във всички области на живота. Навсякъде
можем да видим днес следи от животворното им въздействие.
Обаче те трябва да намерят и съответната форма, чрез която да се изразят,
т.е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който да действуват
върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава форма е именно
Паневритмията.
Що е Паневритмия?
Нека разгледаме по-рано произхода на тая дума; тя е съставена от три
корена: представката "пан" в началото значи - "все", "всичко", "всеобщ",
"космичен". Втората представка "ев", или на латински в първоначалния
си вид "еу", значи: "истински", "висш". "Ев" е това, от което излиза
всичко; то означава същината, реалното, същественото в света.
А "ритъм" значи правилността в движенията или във всеки друг външен
израз на нещата. Представката "пан" означава, че тук се говори за
един ритъм, който царува в целокупната природа, в основите на цялото
битие.
Що е тогава Паневритмията? Паневритмията в буквален превод значи:
космичен висш ритъм.
Паневритмията - това е велика всемирна хармония на движението. Целият
живот е Паневритмия.
Какво представлява Паневритмията?
Всяка година на "Изгрева" край София на 22 март се отваря една нова
красива страница в живота. Тогава почват паневритмичните упражнения.
В красива пролетна утрин, когато слънцето позлатява челото на Витоша,
когато цветята започват да отварят своите венчета за животворните
слънчеви лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост,
хармония и музика, се правят тия упражнения на една широка полянка,
обиколена със стройна борова гора.
Всяка сутрин след 22 март няколко стотин души при изгрев слънце правят
тия красиви ритмични музикални упражнения. Всички са наредени в два
или повече кръга. В средата е оркестърът. При ритъма на специална
музика се правят тия ритмични упражнения. От тях за сега са подбрани
28 вида. Всяко упражнение си има съответна музика и текст. Изпълнението
на упражненията често се придружава и от общо пеене на участвуващите.
Защо те почват всяка година на 22 март и защо се правят рано сутринта?
Ще дам един цитат от книгата "В царството на живата Природа" като
отговор на тоя въпрос: "Сутрин при изгрев слънце, земята е отрицателна,
т.е. приема най-много. Тоя факт е от извънредно голяма важност, за
да се оцени значението на изгрева. Затова и сутринта при изгрев слънце
човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутрин
има всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обяд. Тогава
живият организъм поглъща най-много и най-мощно положителни енергии
(прана).
Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава
най-много приема. Ето защо от всички годишни времена през пролетта
слънчевите лъчи действуват най-лечебно. Затова благотворното влияние
на слънцето започва от 22 март. Оттогава Земята работи по-творчески.
Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни.
Когато видим напролет растенията да напъпват и цъфнат, в човешката
душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на
нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към
тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното
благотворително влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили".
Действието на Паневритмията върху човека е грамадно и всестранно.
Преди всичко значението на паневритмичните упражнения е за физическото
развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма,
защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при Паневритмията
са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички
части на тялото: глава, шия, гърди, кръст, крайниците и пр. Мускулатурата
се развива, дишането се съживява, кръвообръщението също. Нервната
система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев
слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие
върху нервната система.
Но това действие на Паневритмията има и своя по-дълбока страна. Движенията
при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили
в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето
защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда
възвишеното в човека.
Действието на паневритмичните упражнения е трояко:
1. Те са акумулатори, чрез които човек се свързва с творческите и
съграждащите сили на природата, приема ги и те съдействуват за неговото
развитие. Тия сили са животворни.
2. Понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм,
който привежда в активност целокупния живот, те активират всички спящи
сили на човешката душа, привеждат ги към дейност.
3. Паневритмичните упражнения са от такъв характер, че чрез тях човек
изпраща сили, мисли, идеи в света и те продължават да работят там
и да го претворяват.
Нека разгледаме първото действие на Паневритмията. Нейните движения
не са само упражнение на мускулите, белите дробове и пр., но и за
образуване връзка между живата природа и човека. Паневритмичните движения не трябва да се смесват с обикновената
гимнастика или балета. Те се основават на по-дълбоките закони за влизане
на човека във връзка с енергиите на природата и тяхното използуване
за неговия растеж. Всяко нещо трябва да се движи. Това е
природен закон. Но когато тия движения са разумни, ние придобиваме
нещо. При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите
сили на природата.
По-рано човек е бил в по-голямо общение с природата. Той е бил в общение
не само с формите, но и с духовните и сили. Днес човечеството е отчуждено
до известна степен от природата; отслабено е вътрешното му общение
с нея.
От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият
организъм, както и всички организми, има радиации, т.е. от организма
се излъчват особени енергии, особени лъчи. Паневритмията е основана
на по-дълбокото знание на тия енергии, на тия радиации. Например,
когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни
снопове светлина, лъчи. Но тия енергии са от различен характер за
различните пръсти. Също тъй и от мозъка, ушите, носа и изобщо от цялото
тяло излизат такива радиации.
Тия радиации са поляризирани.
Човешкото тяло има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах,
Дюрвил и пр. се вижда, че дясната страна на тялото е положителна,
а лявата - отрицателна. Предната страна е положителна, а задната -
отрицателна. Горната част на тялото (към главата) е положителна, а
долната - отрицателна.
Енергиите в природата са поляризирани. Нещата в природата изобщо са
поляризирани. Това е четвъртият принцип от седемте основни принципа
на окултната наука. Ще дам няколко примера: двата вида магнетизъм:
северен и южен; двата вида електричество: положително и отрицателно;
после коренът и стъблото у растенията и пр. Изобщо двата вида енергии,
които се срещат в Природата в разни форми, можем да наречем положителни
и отрицателни. Можем да ги наречем още: творчески или създаващи и
съграждащи или съзидаващи. Можем да ги наречем още: мъжки и женски
принципи в природата. Изразът в Библията: "Бог създаде небето и земята"
е загатване за действията на творческите сили в природата. И после
се казва: "И земята беше неустроена." И постепенното устройване
това е действието на съграждащите сили. Разбира се, във всеки момент
са в действие двата вида сили.
И във всяка култура действуват тия два вида сили. Например раждането
на нови идеи в една култура, това е действието на творческия принцип.
А прилагането им, преустройството на целия живот в съгласие с тях
- това е действието на съграждащия принцип. Същото важи и за живота
на отделния човек. Когато човек се домогне до нови прозрения, това
е работа на творческия принцип в него. А устройството на живота в
съгласие с тия творчески принципи - това е работа на съграждащите
сили в него.
Казахме, че радиациите, които изпуща организмът, са поляризирани.
Изобщо, дясната страна на човека - десният крак, дясната ръка и пр.
- е израз на творческите сили в природата, а лявата страна - левият
крак, лявата ръка и пр. - на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните
упражнения е от значение коя страна взима участие в движенията. Движенията
на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване
на човека с творческите сили на природата, а движението на левите
крайници или обръщане наляво - със съграждащите сили.
Ето защо Паневритмията започва винаги с десния крак. Защото творческите
сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които
работят съграждащите сили. Когато стъпваме ту с левия, ту с десния
крак с участието на съзнанието, става смяна на теченията, на положителните
и отрицателните течения, на творческите и съграждащите течения.
Първият основен принцип на Паневритмията е:
Самият ритъм при тия упражнения независимо от всичко друго внася
известна обнова в организма. Всичко в природата почива на закона на
ритъма. Ритъмът е петият принцип на окултната наука. Има връзка, съответствие
между сърдечния ритъм и ритъма на слънчевите лъчи. Слънчевите енергии
излизат от слънцето ритмично, т.е. периодично по-силно и по-слабо.
Навсякъде виждаме ритъм около нас. И ритъмът има магична сила. Даже
и в обикновения живот могат да се правят наблюдения: всяка работа,
макар и тежка, ако се внесе ритъм в нея, става по-лека. Знае се законът:
ако се извърши една работа ритмично, тя не уморява. Ритмичните движения
не уморяват. Това е констатирано с много опити.
Вторият основен принцип на Паневритмията гласи:
Движенията при нея отговарят на известни космични закони.
Трябва да се знае, че движенията на тялото не са само нещо механично,
но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на
Природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони,
могат да свържат човека с мощни строителни сили в Природата и той
да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се
влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което
отговаря на известни закони на Природата и на човешкия организъм,
внася живот в човека.
Движенията, които извършва човек, не са без значение. Има движения,
които нямат общо значение. Те са от частен характер. Те не свързват
човека с Всемира, с Цялото. Те имат значение само лично за него. А
пък има движения, които са израз на космични движения и ритъм.
Има известни космични движения и космичен ритъм, които лежат в основите
на живота. Тях срещаме изразен навсякъде в живота:
В движението на небесните тела.
Във вълнообразното движение на светлината.
В силовите линии на електромагнитното действие.
В движението на атомите и електроните.
В нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове
и пр.
Тия движения и този ритъм имат творчески елемент в себе си. Те са
създали и организирали всичко. Те всичко претворяват и градят в Природата.
Под действието им са изградени хилядите форми около нас. Те са вечно
действуващите принципи в космоса.
Ако движенията, които прави човек, са в хармония с тия космични движения
и този ритъм, той се свързва със силите на живата Природа и ги приема.
Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са
в хармония с космичните движения и ритъм, които творят, градят и организират
в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху човека.
Значи движенията при Паневритмията не са произволни, но са взети от
ритъма, който лежи в основата на космичния живот. Когато човек прави
тия упражнения, той се хармонизира с цялото битие и затова получава
нещо ценно от него.
Ето защо при паневритмичните упражнения чувствуваш, че ти, живият
център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в
който си потопен, и получаваш нещо животворно и чисто.
Чрез някои упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе
си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите
сили. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се
свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните
сили. Тогава човек приема добрите енергии от Земята, а непотребните,
дисхармонични енергии предава на Земята.
В много несъзнателни движения, които човек прави, има скрито значение,
което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато
човек пипа несъзнателно някое място на главата си например, той иска
с това да разнесе набралата се енергия или пък иска да придаде енергия
на някое място, където има недоимък. Човек, ако има знания, може да
премахне главоболието, като регулира известни течения. Някой път несъзнателно
човек си пипа някой център на главата, за да го активира с енергията,
която излиза от пръстите му.
Човек трябва да се пази от движения, които отнемат или изхарчват нужните
енергии. Движенията трябва да са разумни. Има движения и неразумни.
Нашите движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Разни
движения, напр. пипане на главата, движение на крака, ръце и пр.,
са във връзка не само с физиологични процеси, но и с известни душевни
процеси. От всеки пръст излизат сили, които са израз на нещо психично.
Всяко движение на човека, макар и несъзнателно, има вътрешен смисъл.
Например туряне ръката на гърба - това е скритият, подлият начин на
постъпване. Онзи, който иска да прободе някого с нож, скрива ножа
зад гърба си и му казва: "Добре дошъл." Един оратор, който държи ръката
си отзад на гърба си, пак крие някаква мисъл. Тия движения са изостанали
от далечното минало.
Когато човек си вдигне ръката, то известни духовни сили са в активност
и той ги праща в света и същевременно той с пръстите си приема известни
сили от природата. Става обмяна.
При паневритмичните движения трябва да се знае, какви енергии излизат
от цялата ръка и какви специално от всеки пръст. С тия енергии, които
ти изпращаш от своята ръка или от друг някой орган, ти действуваш
на Природата и тя ще ти отговори. Ние не сме откъснати от Всемира.
Има връзка между нас и него.
Третият основен закон на Паневритмията гласи: Има
връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея.
Значението на Паневритмията става по-ясно, като вземем пред вид туй,
което наричаме "съответствие" в Природата. Има съответствие между
всички неща. И то се основава на единството, което лежи в основата
на цялото битие. Например в периодичната система на химичните елементи
след всеки седем елементи се повтарят елементи с аналогични свойства.
Това виждаме и в спектъра на цветовете и в октавите на музиката. Там
всеки тон прилича на осмия след него. Такива октави имаме и в стълбицата
на електромагнитните трептения. И там всяка по-горна октава трептения
има аналогия с по-долните.
Има безброй съответствия в Природата. По-важни от тях, които ни интересуват
в случая, са горните шест.
Когато движенията точно отговарят на известни идеи, тонове и пр.,
действието е по-мощно. Тогава организмът е по-възприемчив към енергиите
на Природата, приема ги в себе си и чувствува живо тяхното обновително
действие.
На закона за съответствието между тия прояви в Природата се основава
и тъй наречената окултна архитектура. На това съответствие се основава
и Паневритмията.
Какво нещо е Паневритмията? Паневритмията, с други думи казано, е
съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.
Руската ясновидка и учена г-жа Унковска доказва, че има едно закономерно
отношение в Природата между звук, цвят и число. Даден цвят отговаря
на определен тон и на определено число. И тя може например да изсвири
дадена картина и да я превърне в музика.
Нека най-напред кажем няколко думи за връзката между движението, тона
и формата.
Сент-Ив-Д'Алвейдър в своя "Археометър" отвори нови хоризонти за музиката.
Няма да се впущам в подробности за неговите идеи, а само ще кажа,
че той установи връзката, съотношението между тон, форма и идея. Като
изхождаме от неговата идея, можем да имаме форма, която да представлява
кристализирана, замръзнала във форми музика! Той изтъква там, че мерките,
които са дадени в Библията в книгата "Изход", глава 25, за размерите
на скинията, не са случайни, но че всички тия мерки за дължината,
широчината, височината и пр. на скинията и на отделни нейни части
образуват, взети в своята целокупност, една музикална симфония. И
въз основа на своя метод Сент-Ив прави анализ и определя кои тонове,
кои музикални акорди са въплътени в скинията на Мойсей. Същия анализ
той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата "Иезекиил",
глава 40-43. Сент-Ив посочва метод как можем да въплътим определена
музика във формата на някое здание, чаша и какъв да е друг предмет.
От това се вижда колко е обширна сферата на влиянието на музиката
в живота! Ние можем чрез художествените форми, които ни заобикалят,
да дадем по-широк простор на благотворното влияние на музиката в културата.
Даже намират и в органическите форми кристализирана музика. Например
междините между страничните разклонения у папратовия лист (тия междини
постепенно се намаляват към върха на листа) или в охлюва широчината
на завивките, които постепенно се стесняват към върха на охлюва, имат
аналогия с броя на трептенията на разните обертонове на един тон.
Също се доказва, че в разстоянията на планетите до Слънцето са изразени
музикални закони.
Казахме по-горе, че Лаковски откри тъй наречените "радиации" на организмите,
т.е. всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С
тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация
у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр. Тая радиация е загатване
за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки
кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия
радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да
доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята
и пр.
Нашето тяло е музикално, защото, както казахме, то изпраща навън музикални
радиовълни, музикални радиации. Именно на това се основава дълбокото
действие на музиката върху организма.
Че в музиката има нечувана мощ, се вижда от опита на трима германски
физици - Шрьодингер, Хайзенберг и Джордан; те преди 4-5 години свирили
продължително една специална монотонна музика върху една каменна стълба
и тя се събаря!
Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичните
процеси в организма.
Понеже музиката прониква целокупния живот и всички организми, то тя
не може да няма мощно влияние върху всяка твар.
Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на
тялото са именно архитектът на човешкото тяло. Те градят, те извайват
формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните
строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи
в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и
пр. Ето защо, когато човек възприема хармонични тонове, музикални
вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква в тялото,
и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето
защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще
се измени самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно
и по-красиво.
От опитите се вижда, че здравият орган изпуща характерни музикални
трептения, радиации, които при болест се видоизменят и отслабват.
И именно това се използува за констатиране здравословното състояние
на организма. Казахме, че когато човек свири, пее или слуша музика,
то музиката, която възприема, влиза в него и организира, внася хармония
в органите. А тая хармония в организма - това е здравето. Ето защо
буквално е вярно, че музиката внася живот! На това се основава лечебното
действие на музиката. Музиката лекува и когато е без движения, но
още повече лекува, когато е придружена с движения. Музиката по-лесно
прониква чрез движенията в тялото, във всички клетки, във всички органи.
Ето защо Паневритмията има мощно лечебно действие преди всичко. Който
прави тия упражнения систематично, може да се излекува от всички болести!
Паневритмията по този начин е мощно средство за поддържане здравословното
състояние на организма!
Но не само това. Има връзка не само между организма и музиката, но
и между последната и човешката мисъл.
Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин
за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства
и постъпки. Доказано е опитно, а най-вече с опитите по телепатия,
правени от видни учени в Америка, Англия, Германия, Австрия и пр.,
че когато човек мисли, изпраща в пространството един вид мислителни
радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта,
чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото
една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкова тя
е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически
органи, но се гради нещо и в нашия душевен организъм; чрез нея се
влива нещо в нашия душевен и духовен живот.
Ето защо музиката е проводник на истинския живот. Тя е началото на
всяка култура. Това, чрез което нещата могат да се реализират, е музиката.
Важно обстоятелство е, че при Паневритмията самата музика не е в духа
на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя
е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо
на възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени
сфери, за които винаги е копнял той в свещени минути. Тази музика
го свързва с реалния свят.
Музиката при Паневритмията не е произволна, но строго съответствува
на движенията, от една страна, и, от друга страна, на идеята, вложена
в тях. И само когато има това съответствие, тия движения имат мощно,
магическо действие: тогава движенията стават вече носители на тия
идеи. И именно благодарение на това съответствие между движения и
идеи тия движения стават въплътена идея! Те проникват самия изпълнител.
При правенето на паневритмичните упражнения трябва да имаме известни
идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго
съответствуват на движенията. При движенията съзнанието трябва да
е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Затова движенията
на Паневритмията са външен израз на една идея. Можем да кажем, че
те представляват говор, особен език, език чрез движения! Мисъл, изразена
чрез движения! Това способствува тия движения да имат по-силно действие
и да свързват човека с по-мощни енергии на природата. Ако не се вложи
идея в движенията, тогава те ще бъдат изобщо механични, а не коренно
обновителни. При Паневритмията движенията трябва да бъдат израз на
това, което мислим. По този начин мислите, идеите просто се превеждат
външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние
изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй
съответствие между идеята и движението, тогава всяко движение внася
радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас, в света!
Всяко едно от тия упражнения е свързано с един процес на съзнанието.
И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия
дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението
и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни,
но красиво е, че се правят движения, които точно отговарят на тия
вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека.
Всяка идея, всяко душевно качество съответствува на известно движение.
Има движения на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение
на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Красотата
също! Всички добродетели си имат свои линии на движение. Няма добродетел,
която да няма линии на движение. Човек трябва да учи това. Той трябва
да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, 100 пъти и пр., докато намери
кои линии на движение отговарят на дадена добродетел. На тая основа
е изградена Паневритмията. Всички стари, които не са живели добре,
погрозняват; погрозняват и движенията им! Животът им се отразява както
върху лицето, така и върху движенията им! Младият е красив и има красиви
движения, понеже иде от един хармоничен свят.
Могат да се правят опити и наблюдения, за да се види, какво значение
имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии,
физически и психически. Например нека вземем една от песните на Всемирното
Братство - "Добър ден". Тая песен се пее със специални движения. Ако
тя бъде изпята със и без движения, ще се види разликата. Изпълнена
с движения, тя има мощно действие върху изпълнителя и зрителя. Защото
при движенията се подбуждат към активност енергии, които човек приема
и изпраща чрез ръцете си и чрез цялото си естество! Даже в източните
окултни школи се знае, че известни формули, за да имат по-мощно действие,
произнасянето им се придружава с движение и музика. Формулата се изпява
и се превръща едновременно в движение! Това са тъй наречените "мантри"
на източните школи. И тия движения не са произволни, но са в хармония
с музиката и с идеята, вложена в песента.
Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са
свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка
с душевното и духовното развитие.
Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече
изобилстват у по-долните природни царства. Но има нещо важно: човекът
на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области
на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния
живот.
За да се улеснят двата процеса - вземане и даване, - които се извършват
при паневритмичните упражнения, при тях трябва да участвува съзнанието.
Това е условието за целесъобразна обмяна между човека и околната природа.
Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи
от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човек при движението.
Ето защо паневритмичните движения не са механични гимнастики, но една
дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество:
физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при Паневритмията
са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост.
Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без
мисъл няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При
движенията силата на човека седи в концентрирането! Тъй дълбоко да
се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам!
Когато правим упражненията, живата Природа взема участие в движенията.
Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи, че няма, тя не
взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на
човека отива напразно. Тя е механическа!
Един пример ще покаже колко е важна будността на съзнанието за акумулиране
на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е
в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12
години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад
до дрехата на Христа. Христос казал: "Кой се допря до дрехите ми?"
Учениците му казали:"Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой
се допря до мене!" - Но Христос се обърнал, за да види този, който
сторил това, защото усетил в себе си, че сила излязла от Него. Значи
другите се допрели до Него механически, но тя се допряла с участието
на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа, и получила.
Когато Мойсей вдигал ръце нагоре, евреите побеждавали в сраженията.
Значи от ръцете му излизала сила. Също тъй и Христос прострял ръката
си и се допрял до прокажения, за да го излекува.
Ръцете са силови линии, по които протича жива енергия. Щом си в будно
съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа,
и по всеки пръст протича тая жива енергия - праната! Ако не съзнаеш,
ако не вярваш, нищо няма да дойде! Щом туриш волята си в действие,
веднага тия токова ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото
Начало, то ще подействува да протече тая енергия в тебе.
Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна:
Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили
и заложби на човешкото естество. Знаем, че има двигателни, моторни
центрове в мозъка. Например има център за движение на краката, такъв
за движение на ръцете и пр. За всички видове движения има и центрове
в мозъка. И понеже говорим за съзнателни движения, тия центрове са
в главния мозък. Например центровете за движение на краката и ръцете
са по горната част на големия мозък. Когато движим крака или ръката,
то този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме
три страни на този въпрос:
1. Всеки център на мозъка е свързан с особен висш свят и със Съществата,
които живеят в него. Като правим тия или ония движения с тялото си,
ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се
свързваме с особен висш свят и Съществата, които живеят в него. По
този начин чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка
с висшите мирове и със Съществата, които живеят там, и това много
допринася за получаването на енергия и подкрепа от тия висши мирове.
2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в
активност тези мозъчни центрове, които им съответствуват; с това последните
привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък
такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности,
например на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности,
наклонност към музика, математика и пр. И така чрез тия движения,
ако са правилни, ние можем да работим за развиването на нашите мозъчни
центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем
да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват.
Паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията,
като проникват в нервната система, я префиняват и я правят да трепти
в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените
движения в случая.
3. От друга страна, всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен
орган на тялото. Всеки орган си има особено място в мозъка. И щом
приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез
него благотворно и върху съответните органи на тялото и те се развиват
правилно, укрепяват се, стават по-жизненоспособни, по-работоспособни,
регулират се техните функции.
Много е важно какви са движенията, които прави човек. Някой мисли,
че движенията на човек са произволни, че нямат голямо значение. Напротив,
всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния
духовен живот.
Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно,
то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие и това
ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който
този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на
човека.
По всички горни причини чрез Паневритмията освен че се постига духовен
подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера,
но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо
Паневритмията подмладява!
От всичко гореказано е ясно защо човек след паневритмичните упражнения
е преобразен! Ясно е защо чрез Паневритмията се влива изобилен живот,
животворни струи във всички органи. Ясно е от горното, защо тия упражнения
имат и дълбоко психично действие! Преди всичко те будят у човека чувство
на радост, свежест, хармония. Това е, защото човек усеща, че придобива
нещо, че се влива нещо в него при тези упражнения. След упражнението
през целия ден му идват нови идеи, нови подтици. Творческите му сили
се разцъфтяват. Понеже при Паневримията има вътрешна връзка между
движение, музика и идея, то изворите на всичко възвишено и благородно
се отварят в човека чрез тези упражнения. Видяхме как Паневритмията
спомага за развитието на човешките способности и заложби, висшите
морални чувства. Чрез Паневритмията човек е вече по-готов да отвори
душата си за Доброто, за Правдата, за Красотата, за Истината, за онази
Светлина, която идва в света! Паневритмията можем да употребим и като метод за трансформиране
на състоянията си. Когато човек е обезнадежден, разтревожен, обезверен,
опечален, тези състояния може да ги трансформира чрез Паневритмията.
Чрез нея се развива между другото и естетическото чувство. Преди всичко
се развива усет за ритъм и музикално чувство. Красива е обстановката,
при която се правят паневритмичните упражнения! Изгряващото слънце,
озарените от слънцето планини, пеенето на птичките над главите ни,
околните треви и цветя, всичко това облагородява, прави човек жизнерадостен,
със светло чувство за живота и бодър за работа!
Когато правиш тия упражнения, като че ли цялата околност се преобразява!
Ти чувствуваш себе си, като че ли си в храм и всичко, което виждаш
около себе си, като че ли е част от чудната архитектура на тоя храм!
Една завеса се отдръпва от пред очите ти и ти си вече в състояние
да прозреш вътрешната страна на тия игри! Те са вече за теб молитвен
зов на душата. Те са зов на душата към Светлината, към вечното Добро,
към Любовта, към Реалното. В тоя миг ти разбираш, че тия движения
са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството
му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите
нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг
и лъчите му отнасят на далеч зова на тия души! Един светъл кръг се
формира над главите им и се издига нагоре към безконечността! И искреният
зов на тия души достига до всички сърца и им говори за красотата на
новия живот, който слиза и който е тъй близо до нас! И тоя зов не
отива напразно! Той ще участвува в изграждането на красивото здание
на човешките бъднини! Свещеният зов на всяка душа намира отглас във
всички пробудени души! Когато мислите и копнежите на дълбокия си вътрешен
живот вложиш в красиви движения, ти пускаш в пространството живи сили,
които работят и градят.
Живият кръг спойва душите в едно цяло. Те се сливат. Рухват преградите
помежду им и те чувствуват вечните връзки, които ги свързват и обединяват.
Тоя жив кръг не е ли знамение за красотата на единството, което иде?
Красиви мигове, преживени при Паневритмията! Те внасят поезия в нашия
живот и по-голяма пълнота. Чрез тях ние се учим да виждаме във всичко
около нас нова красота, която до тогава не сме подозирали.
Защо е необходимо човек да изпитва при правене на паневритмичните
упражнения чувство на благоговение, едно свещено чувство, свещен трепет,
за да може да получи нещо? Защото в такъв случай с повдигнатото съзнание,
със своите възвишени сили на природата той става възприемчив към тях!
На края на обикновените паневритмични упражнения се правят и специални
дихателни упражнения. Музиката, която ги придружава, е съставена специално
за целта. При дихателните упражнения всички едновременно пеят. Оня,
който знае значението на дихателните упражнения от окултно гледище,
може да прецени, какво значение могат да имат тия дихателни музикални
упражнения. Те са от неизмеримо значение, ако се правят всяка сутрин,
преди да се отиде на работа! Особеното им значение става ясно, ако
се разгледат от окултно гледище във връзка с праната и психичните
енергии, които проникват въздуха. Действието на дихателните упражнения
е по-мощно, по-дълбоко, когато са придружени с музика.
Нека да кажем няколко думи за действието на Паневритмията върху външния
свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то
чрез движенията ние предаваме тия идеи на външния свят, на цялото
човечество. Чрез тия движения се препращат в света нови творчески
сили и идеи, които ще съдействуват за неговата обнова и преобразование.
Всички нови идеи, които трябва да се вградят в културата, всички ония
животворни принципи, които са в сила да я обновят, които имат вътрешната
сила да издигнат човечеството до новата култура, са включени в тия
движения.
Има нужда от центрове, чрез които Божественото да влиза, да размърда
света, да го обнови, да внесе новото в света. Това става между другото
чрез Паневритмията.
Новите идеи чрез Паневритмията магически се пращат в света и хората
ще приемат тяхното благотворно влияние.
Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи
и да ги предаде чрез музика, чрез движение и чрез думи на човешкото
естество и на целокупния живот!
Значи в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят
новата култура.
В нейните движения са скрити с магическа мощ пружините, чрез които
ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които
чакат своето развитие.
Всемирното Братство внася новото в света, по който и да е начин: чрез
мисъл, чрез чувство, чрез постъпки, но и чрез движение! То всичко
е турило в действие. Нали вятърът, като духа, размърдва листата и
с това улеснява движението на соковете?
И чрез тия движения тези идеи ще проникнат в живота, в света, във
всички пробудени души и ще почнат да действуват.
Ето защо Паневритмията е метод за идване на новото в света, това е
един метод за изграждане на новия строй, на новата земя!
От всичко гореказано е ясно как паневритмията може да стане
мощен метод за подрастващото поколение и на цялото общество, на целия
народ. Ще има големи последствия, ако Паневритмията се въведе в голям
мащаб. Проникването на Паневритмията в обществото ще има грамадно
влияние за физическата и духовната му обнова.
Днешният човек е тъй устроен, че е по-удобно да се изразят новите
идеи едновременно и чрез нещо конкретно и реално, и при това мощно
и красиво! А такова нещо са именно тия ритмични упражнения. В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат
тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво
и издръжливо физически, с възвишени чувства, с духовен подем, със
силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни, с калена
нервна система! Нека Паневритмията да проникне във всички градове и села. Нека
навсякъде будните души да работят за нейното прокарване в живота на
обществото. По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни,
жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца,
със свободни души и със силен дух - годни да станат работници-строители
за изграждане на новия живот на земята. Паневритмията трябва да се въведе в училищата и преди всичко в
гимназиите! Колко ще бъде красиво, когато рано сутринта учениците
и ученичките от гимназиите, събрани заедно, направят общо тия паневритмични
упражнения и след това ободрени, освежени, обновени пристъпят към
дневните си занятия!
Каква хубава картина ще бъде, ако например рано сутринта при изгрев
слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина
и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това
отиде на работа с нови мисли, нови идеи!
Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят
нови жизнени струи в културата. Това може да струи Паневритмията.
Чрез нея обществата, народите, расите ще се подмладят, ще се калят
физически и духовно за ново творчество.
Ето един метод покрай другите, за да се получи едно общество или раса,
обновена физически и духовно, с развити дарби и заложби. Това е едно
от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена,
по-благородна, по-хармонична култура - култура на радостта, на
светлината!
ЩО Е ПАНЕВРИТМИЯ?
Ранно пролетно утро. Дърветата са накичени с празничната си бяла одежда.
Далеч се очертават снежнобелите планински вериги. На една свежа, росна
поляна, заобиколена от китни гори, е живият кръг на Паневритмията.
В средата на кръга е оркестърът. Във въздуха се носи ароматът на пролетните
цветя. Над главите летят ранобудни птички. Ето, планината вече е позлатена
от първите слънчеви лъчи. Лицата на всички в кръга на Паневритмията
са светли, с радостно очакване, че чрез нея ще влязат в досег с вечно
младите енергии на Природата и ще получат нейните дарове. Чуват се
първите звуци на оркестъра. Плавните ритмични движения на Паневритмията
почват. Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти
под ритъма на музиката. Те живо чувствуват как животворните сили от
цялата Природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на
вечната красота и хармония, на вечната музика, на Великата Любов,
която слиза на Земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази
светлина, този живот, които те приеха, още живеят в техните души.
И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които
пробляснаха в тяхното съзнание при тия упражнения.
Животът е движение! Всичко в Природата е движение. Игровият поток
на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония,
с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето
на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва
косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят
по небето, Луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя
лети из пространството с бързина 29 км в секунда. Тя се носи плавно
из Космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си
цел. Слънцето заедно с всички планети се движи из безкрайните пространства
към далечни съзвездия. И всички други звезди в небесен хор се движат
по предначертаните си пътища, без да се сблъскват една друга. Вечна
хармония и вечен ритъм царуват в цялата вселена.
И самата светлина е движение. Нейните етерни вълни ни носят всеки
ден ценните слънчеви дарове с най-скъпия дар - живота.
Движение има и в наглед неподвижните растения. Освен движението на
соковете в тяхната снага има неспирно движение и в протоплазмата на
клетките им - циркулация и ротация.
Нещо повече: молекулите на всяко вещество са в неспирно движение.
Също така и атомите във всяка молекула, както и електроните в атома
като в една миниатюрна слънчева система се движат в своите определени
пътища, дирижирани от великия диригент на разумната Природа. Движение
и ритъм виждаме във великото и малкото. Наблюдавайте малкото дете,
току-що родено. То още в люлката движи във въздуха своите ръчички
и крачка. В него говори гласът на великата разумна Природа. То слуша
нейния подтик. То иска да се движи, за да тече през всичките му органи
великият пулс на живота.
Но ето, то поотраства и почва да лази насам-нататък. Не иска да стои
на мястото, дето са го турили. Разумната природа му повелява да не
стои на едно място. Тя му казва: "Движи се, за да приемеш благата,
които съм ти приготвила." И то слуша нейния глас.
После, като почне да пристъпва, разумната природа му казва: "Чрез
играта ще се влива животът в тебе!" Играта е методът, вдъхнат в детето
от великия педагог - Природата.
Да наблюдаваме детето, когато чуе музика. То почва неволно да движи
краката си под такта на музиката и ако тя е по-жива, то скача и почва
да танцува, да прави чудно красиви ритмични движения! Какви грандиозни
са тогава неговите движения! Кой го ръководи да прави движения, които
по чуден начин съответствуват на ритъма и духа на музиката? Кой е
онзи вещ учител, който го е учил? Това е пак живата Природа. Движенията
на малкото дете в този случай не са случайни, не са произволни, но
при тънко наблюдение се прозира, че те отговарят на известни закони.
Къде са тия закони? Те са писани, те са скрити в цялата природа. Това
показва, че има известни закони, по които музиката може да се превърне
в движения. Тези закони се намират в цялата природа. И ако искаме
ритмичните движения да имат онова действие, което би трябвало да имат,
те не трябва да са произволни, а трябва да са взети, извлечени из
самата разумна природа. Само тогава те будят физичните и психични
сили на човека, само тогава имат онова обновително действие и внасят
радост, сила, здраве, нови идеи и подтици в неговата душа.
Именно на това се основава Паневритмията.
Тия ритмични движения, чиято музика и движения са дадени от Учителя,
отговарят на известни закони в Природата. Малкото дете, като превръща
чутата музика в ритмични движения, то в своето подсъзнание знае, че
има един закон за връзката между музиката и движението. Именно тази
връзка лежи в основата на Паневритмията.
Ако наблюдаваме един човек, намиращ се в известно психично състояние,
например радост, ще видим, че той несъзнателно прави известни жестове,
известни движения с ръце, крака и с цялото си тяло. Когато е скръбен,
други са движенията и жестовете му. При гняв, недоволство, скритост,
подозрителност, съмнение, милосърдие, любов и пр. - при всички тези
преживявания човек прави особени движения. Да си представим, че към
нас се приближава един човек, движен от милосърдие. Той ще има особени
линии на движение, особени жестове. От това е ясно, че има връзка
между движение и идея. Понеже по-рано видяхме, че има съответствие
между музика и движение, то следва, че има съответствие, връзка между
тон, движение и идея.
Чрез изследването на Сент-Ив-Д'Алвейдър, изложени в неговия "Археометър",
и чрез други изследвания е установено, че има връзка между тон, движение,
форма, цвят, число и идеи. Именно на това съответствие се основава
Паневритмията.
Има една песен, дадена от Учителя: "Добър ден". Когато се изпее, тя
има дълбоко действие върху човека. Но ако след това се изпълни, придружена
с движения, които е дал Учителя специално за нея, ще се види грамадната
разлика. Тая песен, съчетана с движения, като че ли става съвсем друга!
Действието става много по-мощно и по-дълбоко. Нови идеи, нови
чувства и подтици изпълват човека тогава. Той се преобразява. На що
се дължи тази разлика? Само на това, че при втория случай песента
е била придружена с движения.
Съчетанието на музиката с движенията усилва действието. Това действие
се усилва още повече, когато се съчетае с нови елементи: идеи, форма
и пр. Учителя казва: "Всяка дума, изразена музикално и с движения,
внася нещо ново в човешката душа. Когато се съчетае музиката с движения
и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психофизично действие върху
човека.
Във всички гимнастически упражнения трябва да влезе музиката, за да
ги облагороди."
Паневритмичните упражнения се изпълняват сутрин, на чист въздух. Самата
обстановка, досегът с Природата в утринния час, когато тя се събужда,
има вече своето обновително и освежително действие върху човека. От
друга страна, тия упражнения са тъй разнообразни, че всички органи
и мускули взимат участие: краката, ръцете, шията, кръста, гърдите
и пр. Тъй че цялото тяло се упражнява и укрепява.
Ритъмът и движенията на Паневритмията са взети от космичния ритъм.
И затова, когато човек прави тия упражнения, той е в хармония с Природата,
влиза в интимно общуване с нея и самият той в този момент представя
една антена, която приема енергии от цялата Природа и те внасят в
него живот и обнова. Поради това Паневритмията раздвижва цялото психофизично
естество на човека. Паневритмията не е обикновена механична гимнастика.
Нейната цел е да събуди спящите сили и заложби на човешкото естество.
Паневритмичните движения са външен израз на една идея. Можем да кажем,
че те са говор, език чрез движения. Те са мисъл, изразена чрез движения!
Това способствува тия движения да имат по-силно действие. Ако в движенията
не се вложи идея, то те ще бъдат механични, а не коренно обновителни.
При Паневритмията движенията трябва да бъдат израз на това, което
мислим. Ето защо Учителя казва: "Всяко движение трябва да има мисъл
и чувство. Правилни движения са тия, които са свързани с известни
мисли и чувства."
Движение, в което е вложена една велика идея, прониква в целия организъм
и го претворява. То раздвижва и целия душевен строй и то пресъздава
съответно идеята. Всяка идея, която е придружена с движения, има силно
действие върху човешкото съзнание.
Знае се от физиологията, че в мозъка се намират центровете за движение
на крака, ръце и пр. Като движим тия органи, ние привеждаме в активност
тия мозъчни центрове, които им съответствуват. С това последните привличат
повече кръв и енергия и се развиват. А един мозъчен център отговаря
и на известни психични сили, например на любов, милосърдие, вяра,
надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и
пр. По този начин чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем
да работим за събуждането на тия дарби, тия психични сили, които им
съответствуват. Паневритмичните движения, понеже при тях е спазен
горният закон за съответствието между тон, движение, идея и пр., като
проникват в нервната система, я префиняват и я карат да трепти в хармония
с тия възвишени идеи, чийто израз са дадените движения в случая.
От друга страна, тия мозъчни центрове са във връзка с особени органи
на тялото. Всеки орган има особено място в мозъка. И щом приведем
в активност и разцвет един мозъчен център, то това влияе благотворно
и върху съответните телесни органи - те стават по-жизнеспособни, функционират
по-правилно.
Ако човек направи фалшиво, неправилно движение, то съответният мозъчен
център ще получи неправилно развитие и това ще се отрази отрицателно
както върху здравословното състояние на органа, който този център
дирижира, така и върху психичните сили и заложби на човека.
Паневритмията може да се употреби и като метод за трансформиране на
отрицателните човешки състояния: съмнения, обезнадеждаване, обезверяване,
скръб, тревоги и пр. Това трансформиране се извършва лесно, защото
чрез Паневритмията човек се свързва с великите извори на живота.
Паневритмията помага и за естетичното възпитание на човека. Нейните
красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали
дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе.
Чрез Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у човека,
понеже тя се изпълнява групово от много хора, които в момента образуват
едно единство: те се чувствуват слети в едно. Една невидима спойка
ги обединява! И това чувство на единство, на единение, възпитава човека,
събужда неговото колективно съзнание.
В музиката и движенията на Паневритмията са вложени новите идеи, които
идват днес в света - идеи, които ще легнат в основата на Новата Култура.
И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават
живи сили в него, работят в неговото съзнание и го преобразяват.
Ето защо тия упражнения имат силно действие върху ума, сърцето и волята.
Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и
психични. На всеки човек, който прави тия упражнения, може вече да
му се говори. Тия движения се превръщат във вътрешни, психични процеси,
събуждат висшите, възвишените сили на човешкия дух. Така те подготвят
човека за Новата Епоха. Тогава идеите на Новата Култура озаряват човешкото
съзнание. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип
човек - човека на дейната любов.
На края на Паневритмията се правят дихателни упражнения, придружени
с музика и движения. Това съчетание на дишането с музиката и движението
усилва неговото обновително действие върху човека.
През 1941 г. Учителя даде нови ритмични упражнения - "Слънчеви лъчи",
които са продължение на Паневритмията и имат аналогично обновително
действие. Те са в духа на българската народна музика и са също важен
фактор за събуждането на възвишената човешка природа.
Паневритмията трябва да се въведе във всички училища. Важни последствия
ще има въвеждането на Паневритмията в училището. И това трябва да
стане, това е необходимо, за да се даде нов тласък на образователното
дело.
Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика
и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на
новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите,
на народа и човечеството.
Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото
на пролетта, - защото тогава всички творчески сили на природата са
в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни
условия в природата - всичко в нея е в подем.
Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата
природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците
на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов
живот, влян в организма, и вдъхновени от възвишени мисли и благородни
подтици, ще почнат своите учебни занятия. През целия ден ще имат крила,
ще чувствуват разширение на душата си, полет на духа си, защото са
възприели неоценими богатства от свещените извори на природата.
В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още
не са събудени и не са използвани. Много прояви в нашия културен живот
говорят за туй. Паневритмията заедно с музиката са един от начините
за събуждането и разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава
българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница
богатствата на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде.
Ето думите на Учителя, казани пред група народни учители: "В съвременното
възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражнения. Има движения
разумни. Много движения са неразумни. Има движения, които подобряват
мозъка. Има движения, които подобряват чувствата. Има движения, които
подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения,
децата ще напредват много повече. Тия неща сме ги опитали вече 15-20
години върху деца и възрастни."
Някои учители, които са проучили педагогическите идеи на Учителя,
са приложили между другото това: "Учениците в първоначалното училище
се научиха да изпълняват паневритмичните упражнения и постоянно искаха
да ги играят. Стана голяма промяна в характера им. Станаха по-добри.
Коренно се измениха. Проявиха се много добри страни в характера им.
По-рано се караха, обиждаха се, бяха нервни и сега всичко това изчезна.
Промениха се обноските им в дома и в училището."
Паневритмията ще помогне за създаване на новия българин - с крепък
дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, насочен към доброто, истинното
и красивото.
ЩО Е ПАНЕВРИТМИЯ?
Айда Куртеф
из книгата "Паневритмия",
издадена в Аржентина, 1988
Учителят определя Паневритмията като "наука за хармоничните
и съзнателни движения, основани на законите на живата природа" и добавяйки,
че тя е "ритмична проява на Божественото Начало във Вселената. Етимологичното
тълкувание на думата "паневритмия", състояща се от три гръцки корена,
е следното:
ПАН - означава Космичното, Всеобщото. Учителят свързва този
положителен, мъжки елемент с Универсалния Принцип на Любовта като
Създател.
ЕВ - означава Висшето, онова, от което произхожда всичко. Този
женски елемент се свързва с Първичната Субстанция. Това е Принципът
на Любовта като Приемател, Съхранител на живота.
РИТМИЯ - означава онова, което тече във времето. Това е хармонията
на отделните части на Цялото. Също това е правилната пропорция между
времетраенето на отделните движения и съответното редуване на слабите
и силните времена в музиката. Виждаме го в хармоничното съчетание
между музика, слово, движение и мисъл, т.е. между главните компоненти
на Паневритмията. Ритъмът е свързан с универсалния принцип на Периодичността,
считан за организиращ принцип.
Паневритмията е един процес на регулиране човешките прояви,
който се осъществява посредством специфични упражнения. Вследствие
на тези упражнения някои твърде противоположни енергии, действуващи
в човешкото тяло, се хармонизират помежду си, обединявайки се около
висшите принципи на живота и приемайки по-висшия ритъм на енергиите
на духовното поле.
Беинса Дуно казва в една от своите беседи: "Паневритмията не
съдържа просто мускулни и дихателни упражнения, нито трябва да се
смесва с обикновената гимнастика или с балета. Тя има за основа дълбоки
закони, които позволяват на човека да влезе в контакт с живите енергии
на Природата и да предизвика един съзнателен обмен с тях. Следователно
упражненията допринасят за едно психично развитие; дишането става
по-дълбоко, кръвообращението се засилва. Но най-вече Паневритмията
помага да се постигне развитие на скритите способности в човешкото
същество и да се пробудят висшите морални чувства. Чрез Паневритмията
човек става по-предразположен да отвори душата си към доброто, правдата,
красотата, истината и светлината."
Тези думи на Учителя ни казват накратко какво е и какво не е
Паневритмията, но понякога човек си задава други въпроси, като например:
Каква връзка има Паневритмията с познатите техники на Йога? Да не
би случайно това да е някаква нова Йога? На тези въпроси можем накратко
да отговорим, че не съществува никаква връзка с познатите техники
на Йога, доколкото те са близки с достиженията си по отношение човешкото
развитие, макар че е неоспорима идентичността на принципите, които
са основа както за интегралната наука на Йога, така и за Паневритмията.
И двете дисциплини ни довеждат до идентификация с нашата истинска
същност и до връзка между нашето фрагментарно и хаотично естество
с универсалното и хармонично Цяло.
Друг въпрос би могъл да бъде: Имат ли паневритмичните упражнения
ритуален характер? На това ще отговорим, че те не носят характер
на церемониален или религиозен ритуал в обичайния смисъл на тези термини,
макар че биха могли да се сметнат ритуални по причина на техните движения,
съгласувани с ритъма на космичната активност. Подобни движения се
считат за израз на свещенодействие, чиято цел е постижение на известен
благотворен ефект по отношение единението с Цялото. При Паневритмията
се приема един общ ритъм в телата и неговата периодичност по определен
начин се съгласува с духовния ритъм, а където има ритъм, има и ритуал.
Самият стремеж да се обединят тялото и душата изисква от само себе
си труд от магико-ритуалистичен характер, макар и не лишен от естественост.
Тук има един вътрешен ритуал за събуждане на висшите сили, които дремят
дълбоко в нас, изискващ активно и динамично действие, за да се реализира
желаната промяна на индивида. Тя е ритуална, защото включва и един
акт на жертва за славата на Всевишния. Единението е пречистващата
чаша, която трябва да се приподнесе в жертва, за да може в нея да
се налее свещената есенция на Вечността.
Дисциплина ли е Паневритмията? Това е друг въпрос, който вероятно
може да бъде зададен. Без съмнение отговорът е положителен - да, тя
е дисциплина! Но не една мъчителна дисциплина. Реализира се в пълната
радост на една обновителна дейност, където усещането за цялост и свобода
осигуряват търсеното духовно развитие. Независимо от това, който я
практикува трябва да приеме, че не е възможно, нито желателно една
пълна реализация, на която липсва дисциплина и ръководство на поведението
към една определена цел.
Има нещо, което изцяло поглъща вниманието на много упражняващи
Йога и други езотерични дисциплини, и това нещо е развитието на центровете
или ядрата на виталните сили, познати по санскритското им название
"чакри". Предвид подобно безпокойство се явява въпросът: Дали Паневритмията
е ефикасно средство за активизация на чакрите? На подобен въпрос отговаряме:
Който ни е предал Паневритмичната наука, не е бил привърженик* на
никакво средство, което да насилва или принуждава естественото и хармонично
развитие на тези центрове, тъй като няма нищо по-опасно и разрушително
от това да се занимаваш с някоя техника, колкото и да изглежда тя
добра, нормална и безопасна за преждевременно усилване на тяхната
дейност. Природата е много предвидлива в този смисъл и умее да действа
по подходящ начин. Всичко, което се стреми да наруши нейния ритъм,
е рисковано и опасно.
Друго нещо, което събужда интереса на много езотерични ученици,
е развитието на панормалните сили и пред лицето на това безпокойство
бързаме да отговорим, че Паневритмията по никакъв начин не трябва
да бъде смесвана с танци и движения, които обикновено биват изпълнявани,
за да предизвикат транс, моменти от медиумичен или сибилиански характер.
Тя не бива да се свързва в никакъв случай с познатото "събуждане на
психични сили", което обикновено се познава като събуждане на "психични
сили", които като резултат могат да бъдат нежелателни и опасни. Паневритмията
слага акцент в постигането на една единствена сила: тая на самия себе
си или автентичното Аз, над двигателите на човешката експресивност.
Затова казваме, че Паневритмията е средство за обединение.
МЯСТО (ИГРИЩЕ) ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАНЕВРИТМИЧНИ УПРАЖНЕНИЯ. ПРАВИЛА.
Паневритмичните упражнения се правят на открито извън населено
място, или на планината при изгрев слънце. Те стават под звуците на
специална музика изпълнявана от оркестър, като играчите могат да пеят,
но съвсем тихо, или на ум, за да не се пречи на оркестрантите и участниците.
Играчите се нареждат по двойки в кръг. Когато играчите са много,
може и трябва да се наредят в два и повече концентрични кръгове. Изпълнението
на упражненията става по окръжност с определен център, по радиусите
на тази окръжност и в самия кръг вътре. Движенията по окръжността
се правят по посока обратна на часовниковата стрелка (лявото рамо
към центъра).
И при индивидуалното обучение играчът си поставя белег за центъра
на кръга, по който кръг прави упражненията. В съзнанието си играчът
винаги има представата за кръга и центъра му. Това да се има предвид
при заучаване на упражненията.
Кръгът никога не трябва да се пресича. Вътре в кръга могат да
бъдат само оркестрантите и хорът. В кръга е играл само Учителя. Ако
някой от участниците има нужда да отиде на определено място, той трябва
да върви по външната страна на кръга, по посока на играта, да обиколи
кръга и да застане където иска. В кръга или около него не трябва да
се тича, да се пази тишина, всички трябва да бъдат максимално концентрирани.
Разстоянието между двамата партньори и отделните двойки трябва
да бъде един метър, т.е. една опъната ръка. Така се оформя кръгът,
а не с хващане за ръце. Това разстояние трябва да се спазва и коригира
постоянно. Придвижването за корекциите става винаги напред, никога
назад. Тези правила са изяснени и в спомените на Драга Михайлова,
отпечатани в том IV на сборника "Изгревът на Бялото Братство пее и
свири, учи и живее", издадени 1995 г., съставител Вергилий Кръстев,
на стр.332 "Как да се играе Паневритмията" - цитат: "Когато двойките
играят в кръга, Учителя бе казал, че между тях трябва да има разстояние
една ръка. Преди да почне Паневритмията, те трябва да вдигнат ръцете
си встрани и по този начин да се наредят в кръг и така да оформят
големината на кръга. Та, като почнат да играят, между двойките да
има разстояние само една ръка. А, сега, какво правят? Те играят, а
разстоянието между двойките е един - два - три метра. Значи, това
не е по Учителя. А защо трябва да има само една ръка между двойките?
Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука
и през тази пролука влизат тъмните сили. Тези пролуки Учителя ги беше
нарекъл "врати", а понякога ги назоваваше и "порти". Обикновено казваше:
"Затваряйте портите!" Това означава, че трябва да скъсим разстоянието
между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка,
то автоматически се променя големината на крака и той заема своето
естествено положение. Веднъж една сестра запита: "Учителю, страшни
ли са тези порти?" "Не са страшни, но са опасни, защото чрез тях влизат
тъмните сили, черните братя и те ще ви изсмучат енергията, която получавате
чрез Паневритмията. И вместо да имате полза, ще имате вреда. Веригата
на Бялото Братство се нарушава чрез тези врати, защото влизат други
сили, които не сами ви изсмукват, но ви и разрушават отвътре. Това
е един от методите на Черната ложа да разединява и разцепва Братството".
Това го спазвахме през времето на Учителя. Когато не го спазвахме,
чувахме гласът на Учителя: "Рекох, затворете портите." И ние ги затваряхме."
- край на цитата.
Друго важно правило е, вътре в кръга не трябва да се оставят
дрехи и други предмети.
Паневритмичните упражнения способствуват за изработване навици
за съгласуване индивидуалната дейност с тази на колектива (участвуващите
в упражненията). Какво значи да участвува ума при дадено движение?
Това значи, да предизвикаме съответни представи в ума за движението,
което извършваме. И тези представи да бъдат ясно осъзнати - умът ни
да бъде буден.
Паневритмията е свещенодействие, затова облеклото на играчите
не трябва да бъде разголено. Не трябва да се играе по бански костюми,
или с къси панталони. Сестрите да не играят с панталони*.
Права стойка на тялото
Ученикът винаги трябва да има права стойка на тялото. Тя държи
будно неговото съзнание и предразполага духът му към работа. Главата
на ученика трябва да бъде винаги изправена, а не наведена. Когато
тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения.
А когато е изправена, той се свързва със слънчевите енергии и положителното
в живота. Погледът да бъде мек, чист, никога раздвоен, а винаги свързан
с една Божествена мисъл, и отправен към хоризонта на изгряващото слънце.
Всички движения на ученика да бъдат волеви и съзнателни. Неосъзнатите
(механичните) движения са под влиянието на нисшите и изостанали духове.
Под всекидневното влияние на еднообразните условия на бита и
труда често се появяват отклонения от правилното държане на тялото,
както при покой, така и при движение. За неправилното положение на
тялото много допринася неправилното движение, отслабнал мускулен тонус,
неравномерната работа на краката и ръцете, от положението на гръбнака,
от раменния и тазовия пояс, зависи държането на тялото.
При правилното телодържание се създават най-добри условия за
нормалното функциониране на целия организъм, изразходване на най-малко
енергия, а приемане на най-много енергия от природата.
Основна поза
Всяко упражнение изхожда от основната поза и се връща в основната
поза. Всяко упражнение се определя от една начална поза, главни пози,
междинни пози и крайна поза. Всяка поза трябва да се усвои поотделно,
обработи, стабилизира.
За оформяване на правилна и устойчива основна поза заставаме
прави, без напрегнатост на тялото, преместваме тежестта на тялото
да пада ту върху единия, ту върху другия крак. После пренасяме тежестта
на тялото последователно върху пръстите и петите на краката. Развиване
на финно мускулно усещане за положение и напрежение на тялото.
Ходенето като основно движение.
Добре усвоеното правилно държане на тялото при покой, лесно
се нарушава при ходенето. Ето защо, то трябва да се упражнява и стабилизира
и при ходенето. Тогава то се укрепва най-добре. Ходенето е най-естественото
и основно движение. Чрез най-различни усложнения на ходенето имаме
многобройни пози и движения, които подобряват въздействието върху
тялото. Ходенето е упражнение не само за краката, но и за всички системи
на тялото. Много хора ходят неловко поради неправилно усвоени движения.
За да се избегне механичното изпълнение на упражненията, трябва да
се събуди интерес и любов към тях. Вниманието трябва да бъде съсредоточено
не само върху правилното изпълнение на упражнението, но и върху мускулните
усещания и чувствата, които го придружават. Контролът на основната
поза при бавно ходене е първа необходимост.
Музиката и размишленията върху възвишените идеи, които придружават
паневритмичните упражнения оказват най-силно въздействие едновременно
върху тялото и върху психиката. С тези две подготвителни упражнения
за правилна основна поза и ходене започват паневритмичните упражнения.
Дори представата за едно паневритмично движение действува върху мозъчните
клетки.
Съдържание