От паневритмията зависи бъдещето положение на България
Из Спомените на Николай Дойнов
Предавам разказаните от Милка Переклиева спомени
като активна участничка около опита за внедряването на Паневритмията
в българските училища, тъй като тя беше лишена от възможността да
ги напише.
"Имах - започна Милка - приятелски връзки с една близка на
Лулчев, която живееше в съседство с него. Там много често го срещах
и водехме разговори. През време на тези разговори той всякога е подчертавал,
че Учителя много държи на Паневритмията, като е допълвал, че всякога,
когато е отивал при Учителя, преди срещите си с царя, Учителя между
другото е искал да се каже на Борис, че за спасението на България,
на българския народ трябва да се приеме Паневритмията. Трябва да се
вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията
ще свърши тази работа! Ние ще трябва да приемем, че Лулчев е казал
това на царя.
По това време Милка е учителка в детска градина в София.
Един ден тя получава бележка да се яви при секретаря в Министерството
на просветата - Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, предполагайки,
че ще се иска обяснение във връзка с нейните убеждения като
последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка
е получила тази бележка, тя не може да си спомни. Но като се има предвид,
че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това
в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя
новия си и последен министерски кабинет, в който като министър на
просветата става професор Богдан Филов и за секретар на това министерство
- Борис Йоцов, то ще трябва да приемем, че Милка е получила тази бележка
някъде към края на 1939 година или в началото на 1940, тъй като на
15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при
която Богдан Филов става министър-председател, а секретарят на просветата
Борис Йоцов става министър на просветата. Тези данни са от значение,
за да се види кога е започнало началото за осъществяването на този
велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност,
отлагане и умуване** от страна на Милка, за да не се реализира
това велико дело.
В обозначения ден и час в бележката тя отива в министерството,
изчаква реда си и се явява при Йоцов. "За голяма моя изненада той
ме посрещна много добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна
и ме запита къде съм учителка, как работя и пр. Oтговарях предпазливо
и внимателно. Казах му, че съм учителка в училище "Стефан Караджа",
намиращо се на улица "Пиротска", и допълних, че през летните месеци,
когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при Близкоизточната
фондация. Там имаме и игрище. В това игрище идваха учители от цяла
България, където прекарваха курсове за ръководители на детски летни
игрища. Тези учители бяха насочени за там от Министерството на просветата.
След обясненията, които дадох на секретаря Йоцов, той ме запита: "Какви
гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата?"
Изредих програмата си, която прилагам на игрището, като изтъкнах авторите,
които съм ползвала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите
трудове, мои лични методи, придобити от опита и творческия напън в
тази област. Най-после, като видя, че не съм подготвена и заобикалям
въпроса, който го интересува, ме запита: "Нещо друго прилагате ли?"
Аз не отговорих. След минута мълчание, той ми каза: " С Паневритмията
не се ли занимавате, знаете ли за нея?" "Да, зная за Паневритмията,
но в училище не работя с нея", смело казах аз и започнах да разбирам
накъде отива работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за
добро съм повикана, и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения."
Тогава той ми каза: "Помислете като как може да се приложи Паневритмията
в българското училище и ми донесете доклад за тази възможност при
пръв удобен случай!" Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството,
изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах
на Изгрева при Учителя. Явих се при него и с възторг му разказах за
случилото се в Министерството със секретаря Йоцов. Учителя ме погледна
и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като УЧЕНИЧКА? Трябва
да се БЪРЗА!" И сериозно допълни: "От Паневритмията зависи бъдещото
положение на България. Направи доклада и ми го донеси", продължи
той. "За слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник
на волята Божия. Вие ще ми помагате да напиша най-добрия доклад",
отговорих аз и горда, загрижена, с чувството на голямата отговорност,
която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи,
отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно, а след това
го преписах на пишеща машина в четири екземпляра. От този доклад за
съжаление не можахме да намерим нито един екземпляр. В него, доколкото
Милка си спомня, първо е написала няколко реда за значението и силата
на Паневритмията, а след това е пояснила пътя, начина, по който тези
упражнения ще може да се въведат в училищата. Най-напред да се почне
в едно училище като утринна гимнастика преди започването на заниманията,
а впоследствие да се разшири до всички училища. За тази цел ще бъде
необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата
страна. Учителите от курса ще имат за задача да усвоят цялата Паневритмия
и начина, по който тя се преподава.
След два дни занесох доклада на Учителя, прочетох му го и
той го одобри. Оставих му един екземпляр. Втори екземпляр занесох
на Лулчев и той го одобри. Трети занесох в министерството при главния
секретар Йоцов. Той го прочете пред мен и като свърши, нареди да извикат
началника по физкултура за цяла България - Петър Петров. След като
Петров дойде, Йоцов, подавайки му доклада, каза: "Дайте ход на тази
работа. Госпожицата е дългогодишна учителка. Гимнастическите упражнения,
които тя ще ви предложи, да се проведат масово във всички училища."
На началника аз също дадох доклада, като уговорих с него в най-близки
дни да донеса описанията на упражненията, както и музиката, която
ги съпровожда.
След като се прибрах в къщи, помислих, подбрах и приготвих
осемнадесет упражнения на Паневритмията, която съдържаше двадесет
и осем упражнения. Причината, за да направя това, този подбор, беше
желанието ми да дам по-динамичните, по-подвижните и да не бъдат изведнъж
дадени толкова много. Написах описанието им, а за музиката и нотите,
които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов, наш съмишленик,
специалист музикант, който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените
от мен избрани осемнадесет упражнения ги занесох на Учителя. В момента
той се връщаше от малкото лозе, което имахме на Изгрева. Посрещнах
го и му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет
от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията. Той ме погледна
и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере или
да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки или ще
си счупи главата и аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам
с него!" Аз му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника
цялата Паневритмия", сконфузено казах, виждайки вината в себе си,
и си тръгнах разплакана. Бай Ради обаче ме стигна по пътя и ми каза,
че Учителя му казал да предам в министерството само тези, които съм
приготвила.
Тези приготвени и подбрани от мен осемнадесет на брой упражнения
занесох в министерството на началника. Той ги прегледа и ги одобри.
Йоцов и началника по физкултура ми възложиха да намеря начин за
тяхното практическо внедряване.
По това време стават министерски промени. До този момент
министър на просветата е професор Богдан Филов. При тази промяна той
става министър-председател, а секретарят на просветата Борис Йоцов
става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах,
става на 15 февруари 1940 година. Това още повече улесняваше осъществяването
на това красиво дело, тъй като Йоцов беше вече запознат и дал ход
на тази работа.
"На мене - поясни ми Милка в разговора, който имах с нея
- задачата ми се видя доста сложна за практическото осъществяване."
И както разбирам, започва от нейна страна период на колеблива, плаха
нерешителност, протакане за осъществяването на това велико и красиво
дело. Едно ново събитие според нея също донесло усложненията. В първата
половина на месец март 1942 година град Видин и Видинско са потопени
от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени
много сгради и това наложило голяма евакуация на населението оттам.
По-голямата част от тях идват като бежанци в София. Едни от тях са
настанени в училището, в което е работила Милка, а децата от цялото
училище са разпръснати по други училища.
- Аз като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището
"Константин Фотинов". Там като гостенка намерих за неудобно и нямах
смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя
сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна не
се сетих, че упражненията мога да ги проведа и само с моите ученици.
Пък от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици
бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опита си с по-големите
и с всички ученици.
През това време често идвах на Изгрева и се срещах
с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво
става, Милке, с работата?" А Лулчев, с когото също се срещах, доста
сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше,
че Учителя е казвал "ДА СТАВА ПО-БЪРЗО". За причините на това забавяне
аз, разбира се, давах своите обяснения. Липсата на помещение, деца
и пр. Така се загубило ценно време. Един ден получавам писмо от министерството,
че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от
четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището
там, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че
ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителя сдържано, но
сериозно, изчакваше резултата. Най-после започнах работата в салона
по физкултура при това училище. Учениците с радост приеха упражненията
и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Много често и майки
на децата идваха да гледат. Най-напред музикалната част се изпълняваше
от сестра Кисьова, една наша съмишленичка, която добре свиреше на
пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения
по този начин учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше
да поканим министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията.
За този случай увеличих музикалния състав с кларнет, цигулка и китара.
В уречения ден дойде обаче само началникът. Когато след това казах
на Лулчев, че само началникът е дошъл, той каза: "Страхливец." Явно
беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, е сметнал, че
ще се изложи, ако присъства на една такава детска демонстрация.
Децата, облечени празнично, момиченцата с бели роклички,
а момчетата с бели блузки и сини панталонки, играеха великолепно и
с настроение изпълниха осемнадесетте упражнения пред началника. След
като упражненията свършиха, той ме покани да отида в министерството
на конференция. Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба
ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждането на погребението
. Той се съгласи. От разговора си с него в министерството разбрах,
че той вече знае, че това са упражнения от Учителя Петър Дънов - одобри
ги. Направи само забележка, че са много бавни и малко ... търсеше
думата, малко вегетариански, не са като другите гимнастически упражнения,
отсечени, отривисти, бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма
да подготвяме войници. Тези игри хармонизират силите на тялото и Духа.
Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух аз ги защитих.
Възпитаваме разумни същества, разумни характери. Хармоничните движения
изграждат и хармонични личности - продължих аз.
Докато бях още при началника, той се свърза с министър Йоцов
по телефона. Министърът ме повика да отида при него в кабинета му.
Там той ми каза: "Първият опит излезнал добре. Сега остава да се повикат
на курс учителите по физкултура от цяла България, за да научат Паневритмията,
за да я предават всяка сутрин на учениците. Този ход на работата беше
добър." "Но кой ще преподава на тях" - попитах аз. (Ето ново умуване.)
"Вие" - отговори министърът. Аз се замислих и казах: "Известна съм
всред учителските среди като детска учителка, но да преподавам на
висшисти! Дали ще бъда авторитетна пред тях?" Министърът ми отговори:
"Ще ви изпратим на специализация в Чехия и Унгария. Помислете по този
въпрос и ми докладвайте." Аз се страхувах. Страхувах се не за себе
си, защото имах опита от фондацията да ръководя деца и учители в курсовете.
Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко
пъти с Учителя и Лулчев. Учителя предлагаше да поема аз работата.
И тук пак сгреших, умувах, не се съобразих, че щом Учителя казва да
бъда аз, той ще поеме отгоре грижата за моя успех, за успеха на Делото.
Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и
тогава той ми каза: "Но въпреки това, ти ще трябва да бъдеш." Аз обаче
не се съгласих, смятайки, че само ще проваля делото.
Тогава отново ми каза: "Ти как мислиш?" Аз предложих да имам
помощник, и то по възможност да бъде с висше образование за по-голяма
авторитетност. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на
братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на
никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование,
макар да мислех и да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството
обаче, че с нея ще можем и ще е подходяща за тази задача като моя
помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече като много музикална.
Спряхме се на нея. Учителя тогава ме запита: "Ти хармонизираш ли си
с тази сестра, бихте ли могли да работите наедно?" "О, да, Учителю,
много ми е приятна. Тя е при това тъй музикална... Би свършила задачата
по-добре и от мен."
Докладвах на министъра за решението, което бяхме взели с
Учителя. Сега беше въпроса да има курс. Само след няколко дена получих
писмо, че съм назначена за преподавателка в курса на учителите за
летните детски училища-игрища. Срещнах се веднага с Учителя и му казах
за това назначение. Той от своя страна наредил сестрата да ме потърси.
При срещата с нея тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръка
за обща работа. Двете застанахме пред него и той ни каза: "Сега вие
като две свещи ще светите в едно."
Курсът се водеше на открито в Борисовата градина (сега наречен
Парк на свободата). Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла
България. Ръководители на курса бяха двама специалисти с висше образование
по физкултура - Кирил Попов и Кънчева. Явих се и аз като трета ръководителка
по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището
на фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определяха
два пъти седмично, от 7.00 до 9.00 часа преди обяд.
В първата ми среща, в първите ми определени два часа, на
курсантите говорих върху теорията за ритмиката и музиката. Ритмиката
като стимул в живота. Следващия път пристъпихме към практиката. Курсантите
възприемаха много лесно и с радост всичко, каквото им се показваше.
Като свърши първият час от определените за този ден два часа, предложи
им се почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание да продължим
без почивка. И така определените за занимание два часа бяха взети
без прекъсване. Работата тръгна много леко. Курсантите заявиха, че
това са най-приятните им часове и добавиха също, че вечер в салона
на училището играят упражненията, като пеят мелодиите.
Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки похвали
от курсантите за игрите, пожелаха да присъстват на някой час. Поканих
ги. Те дойдоха още на следния ден. Заниманията започнаха, засвири
музиката и всички почнахме да играем. Петров седна настрана и почна
нещо да си записва, а Кънчева възторжено се включи в кръга да играе.
Беше красиво, хармонично, приятно. По утринните слънчеви лъчи се сипеха
светли пътеки от Висините. Всички играеха съсредоточено, с тиха радост
и жадно поглъщаха Небесната Благодат. След определените два часа урокът
свърши. Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза
весело: "Какви чудеса се правят тук! При мене курсантите бягат, гледат
по-скоро да свършат часа, а тук се работи без прекъсване два часа
и при това искат да им се увеличат часовете по тези игри!" Изразиха
своето възхищение и за това, че могло така добре да се съчетае движението
с музиката. Кънчева от своя страна се изрази, че всичко харесва,
само ако може при обръщането - при упражнението "ЕВЕРА", да бъде с
подскачане. Отговори се, че упражненията не могат да се изменят,
тъй като друг е авторът им. Накрая Петров предложи дали биха могли
музикантите да посвирят някои от мелодиите и на неговите упражнения.
Разбрахме се, че така не може да се смесва музиката на Паневритмията
с други упражнения.
Наближи краят на курса, след няколко дена - в неделята, курсът
трябваше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за
завършен курс, за летните детски игрища и да се разотидат. На тях
за Паневритмията трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите. Но
... това не стана. Защо? Кои са причините, за да се спъне това тъй
красиво дело, с толкова възторг прието? Явно беше вече, че е много
късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителя
беше в Мърчаево, когато можах за първи път да отида при него след
всичко това. Тогава той ми каза: "Времето изтече, сега ще гледаме
какво ще стане."
Като се има предвид, че първите бомбардировки, първите нападения
от американските бомбардировачи над София станаха на 14 ноември 1943
година, по сведения те са били 170 броя и са били хвърлени около 200
бомби. При това нападение бяха убити 58 граждани и около 187 сгради
бяха разрушени. Следващите бомбардировки през тази година бяха на
24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 година
от 4 януари до 30 юни, като най-тежките нападения станаха на 10 януари
- през деня и през нощта.
Направената проста сметка показва, че Милка в протакане,
колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо
естество е загубила за осъществяването на това красиво дело около
четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от
секретаря от Министерството на просветата, до началото на бомбардировките.
Тази история, която Милка Переклиева ми предаде във връзка
с внедряване на Паневритмията в българските училища, е от особено
значение за Делото на Учителя и неговата дейност в България.
Внимателното преглеждане на тази история не може да не повдигне въпроса
у всеки един, който я проследи, за да не се запита - какво би станало,
ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям
устрем, без страх и упование в себе си, без тази критичност към самата
Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесет
и осемте упражнения. Тя е виждала и вярвам, че е разбрала добре, че
Учителя е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки
това тя не се е активизирала. Тогава това начинание би успяло. И всеки
сам ще си извади заключението от отражението, което би дало върху
България и българския народ.
В НАЧАЛОТО
Из спомените на Борис Николов
На "Изгрева" веднъж, както се бяхме събрали около
Учителя, Той ни изпя една малка песенчица. Обърна се към нас и каза:
"Може ли да ми изиграете едно хоро?" Наредихме се, хванахме се "ръка
за колан", както се играеше хорото в Софийско, и зачакахме. Тогава
нямаше българин, който да не може да играе хоро. Не можеш ли да играеш,
няма да можеш и да се ожениш - така стояха нещата тогава. Момите и
момците се избираха на селския мегдан на хорото. Ако си мома и ситниш
добре с краката, значи си сръчна, работлива си и можеш да въртиш домакинство.
Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на село. Тогава
Учителя ни изпя една малка песенчица и каза: "А можете ли на тази
мелодия да сложите подходящи движения?" Опитаха се някои, но несполучливо.
Нищо не ставаше - да е хоро, ще го изиграеш. А това е мелодия и не
става за хоро. За тази песенчица Учителя ни показа едни движения,
след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце
и наредени в кръг с българско хоро. После ни изпя друга мелодия и
пак ни попита дали можем да сложим движения. Опитахме се, но
не можахме да сложим нищо. Само виновно вдигахме рамене. Учителя не
каза нищо повече. После се прибра горе в стаичката си и с цигулката
си цяла нощ до сутринта свири някаква мелодия, непозната за нас. Сутринта
той изсвири мелодията пред нас и показа движенията на няколко сестри,
които бяха музиканти - имаха музикален слух и музикално чувство за
ритъм и движение. Така Учителя започна да предава първо на една сестра
- Катя Грива. После Учителя показа и на други сестри така се оформи
една група от няколко сестри да заучават мелодиите, които Учителя
даваше, както и съответните движения. Така за един месец се роди пред
очите на всички ни Паневритмията, в която взехме участие всички. По-късно
тази група от сестри започна да обучава другите. Музикантите нотираха
и изучиха музикалния текст. Накрая всички се събираха на полянката
и под наблюдението на Учителя всички мелодии с движение бяха сглобени
първом на части. За пръв път се изигра Паневритмията, а после и цялата.
За Паневритмията Учителя е казал много неща. Написани са също много
неща. Играехме я на полянката на "Изгрева", на бивака Ел-Шадай на
Витоша, на Седемте рилски езера, играеха я приятелите по Братствата
в провинцията.
В НАЧАЛОТО
Из "Учителят"
Учителя даде една система от упражнения, в която музиката
е съчетана с движения и слово. Двадесет и осем упражнения са свързани
според известни вътрешнни закони в една красива игра, израз на един
светъл, възходящ живот. Учителят я нарече Паневритмия. Той даде музиката
и движенията последователно. Това голямо дело Учителя създаде просто
и скромно. Създаде го незабелязано, започна го като че случайно.
Една топла лятна привечер ние бяхме се събрали около Учителя
на поляната. Наскоро беше валял дъжд. Въздухът беше свеж и влажен,
наситен с онзи сладостен дъх на боровете, който му придаваше вкус
на горски мед. В тревите щурчетата се обаждаха вече. Слънцето се спускаше
към горите.
Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти.
Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският
народ е твърде богат. Учителят обясняваше някои стъпки в народните
игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии,
като посочи, кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои - вмъкнати
отпосле.
Много от народните песни и танци водят началото си от древните
окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват
методи, с които човек може да си помогне и при разрешаването на някои
задачи в живота си. На народа, както и на децата, знанието за живота
се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги
е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот
на ред поколения.
Учителя изсвири няколко мотива, които той беше възстановил и
очистил, и пожела от братята и сестрите да ги придружат с движения.
Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се
пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя.
После той сам показа най-простите и естествени движения, които
могат да придружават една мелодия. Някои от присъстващите ги повториха,
започна се една малка работа спонтанно, естествено, като че случайно.
Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята
и сестрите правеха тази вечер, влязоха отпосле като елементи в нея.
Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота, самородно,
ала той го поправяше и съгласуваше със законите, които той познаваше.
От тази вечер почна редовна работа, тя се разрастваше като голям и
хубав пламък и озаряваше лицата на всички. Идеите се раждаха и осъществяваха
тук. Тази работа увлече всички. Музикантите бяха постоянно около Учителя
- от сутрин до вечер. Понякога седяха с него при пианото в салона.
Опитваха и записваха мелодиите, после на поляната упражняваха стъпките
и движенията. Всеки бързаше да привърши обикновените си задължения
и да дойде тук. Учителя даваше нови мелодии, нови движения, свързваше
ги, разработваше, проверяваше, изучаваше, поправяше, докато се постигне
това, което искаше. Той работеше неуморно, с любов и тази любов се
предаде на всички. Създадоха се групи, които разучаваха упражненията,
музиканти, които изпълняваха музиката и записваха новите песни. Изгревът
се изпълни с музика, с движение, с един нов живот. Вечер до късно
голямата лампа осветяваше с дневна светлина поляната. Чуваха се звуците
на цигулки и китари, разучаваха се упражненията на Паневритмията.
Красивата работа увлече и плени всички. Сам Учителя живееше с нея
постоянно. До късно през нощта горе в малката му стаичка се чуваха
звуците на цигулката му. На другия ден той даваше нови песни, нови
упражнения. Тъй се създаде Паневритмията в продължение на няколко
месеца. Разучи се от всички под ръководството на Учителя. Оттогава
тя се изпълнявашe в ранните утринни часове в кръг от всички, наредени
двама по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителя играеше
в кръга сам и показваше упражненията.
Съдържание