Свещените танци на древните цивилизации и култури са загубили
своето значение в наши дни. Спектаклите, които ние наблюдаваме, днес
са само жалки остатъци, останки от истинската природа на свещения
танц. Малко по малко в еволюцията на човечеството, наблюдаваме едно
разширяване на съзнанието и едно повдигане на интелекта на по-високо
равнище. Но в продължение на последните векове официално познатата
форма на танца като изкуство, въпреки че е прогресирала като техника,
все повече е загубвала своята спонтанност, чувствителност, своята
първоначална истинска природа, като е затъвала все повече и повече
в ограничителни форми и статичност. Но все пак в началото на нашия
век съществува едно обновление на танца като изкуство благодарение работата
на Айсидора Дънкън. Като творец и изпълнител тя намира своето вдъхновение
в изворите на Живата Природа. Вдъхновена от духа на танца, тя постепенно
възвръща неговата истинска същност чрез своето творчество и игра.
Множество нейни ученици вървят по пътя и по този начин допринасят
за разцъфтяването на съвременния танц. Понастоящем ние се намираме
в преходен период, който е много интересен от гледна точка на съществуващата
еволюция в човешкото съзнание, което изследва опитностите и
познанията на миналото.
Вярно е, че днес в съседство с изкуството на танца, превърнато
в официален спектакъл, съвременният човек все повече и повече,
е привлечен от едно възвръщане към своя произход и традиции. По
този начин той се опитва да изживее отново своята духовност, да достигне
до едно вътрешно виждане на Божествената си същност. В подобно
състояние на размисъл и търсене, той се оставя да бъде направляван
от традиционните духовни учения, източни и западни, които му предават
своите физически упражнения: двигателни позиции, мистически кръгове,
ритмизирани движения и т.н. Всички тези изяви са отправна точка за
едно изучаване, което неминуемо стига до развитието на духовното тяло.
Всички тези пътища* рано или късно отвеждат съвременния човек до неговите
първоначални корени.
МАГИЯТА НА РИТЪМА - РЪЧЕНИЦАТА, ТАНЦ, ПОСВЕТЕН НА СЛЪНЦЕТО И ПАНЕВРИТМИЯТА
Нашата ръченица се записва в неравноделен такт 7/8. Тя не е
славянски, не е и старобългарски танц. Това е танц, посветен на
Слънцето, и е част от обредността на траките. Ритъмът на ръченицата
удивително напомня за цикъла на дишане в човешкия организъм. Откъде
траките са знаели това?
Графичното изображение на размера 7/8 наподобява колебливите
движения на електрокардиограмата. А ударите на барабана са усилвали
дейността и ритъма на половите органи и отделителната система - черен
дроб, бъбреци, и са отнасяли вредните, отпадни енергии в Земята. Движенията
в нашите български хорa изцяло приличат на движенията на йогите,
само че не са така отривисти, резки, а плавни, хармонични, красиви.
В тях няма команди за мозъка, а има "свобода за размисъл" и настройване.
Ритмите на българина водят началото си от светилищата, свързани
с най-ранната космогония, теогония и с Орфическия мистицизъм. Пулсът
на Ра тупти в нея (Ра е великото Божествено Слънце, което движи всички
други Вселенски слънца) и се е предавал през вековете. Самият Орфей
признава пред последователите си: "Аз преминах през древноегипетските
храмове и кладенци на пирамидите." Такива школи на "вечното знание"
е имало в Египет, Индия, Кавказ, на Балканите, а oщe по-преди и в
потъналата Атлантида.
Още от древността, музиката се прилага като метод за лечение.
Най-легендарен е магът лечител Орфей, укротител на зверовете и цялата
Природа. Неговото име е символ. Думата "ор" означава "светлина", а
думата "фей" - "изцеряване". Словосъчетанието "ор-фей" от езика на
траките се превежда като "лекуване със светлина".
НОВИ ТЕНДЕНЦИИ В КРАЯ НА XX ВЕК.
ПАНЕВРИТМИЧНИ УПРАЖНЕНИЯ
1. Упражненията се правят както индивидуално, така и колективно.
Индивидуалното им отработване е задължително, за да може при колективно
изпълнение да се получи желания ефект.
Индивидуалното отработване може да започне чрез работата по книгата,
илюстрациите и съответните обяснения под тях. Самата Паневритмия
може да се изпълнява, тъй както се изпълнява молитвата, а оттам и
примерът с "тайната стаичка" тук също е верен. Паневритмията би
могла да се изпълнява както индивидуално, тъй и колективно, както
външно, тъй и вътрешно. Физическото изпълнение е свързано с
психическо, но психическото невинаги изисква външно - физическо изпълнение.
Последното се отнася за принудително обездвижени хора.
2. Докато за външната колективна Паневритмия е необходимо да
се спазва време, сезон (кога е най-благоприятно да се играе), за вътрешната
Паневритмия е необходимо единствено психическо отработване. Последното
става възможно с помощта на книга, видеокасета или компакт диск. Човек
може да играе психически Паневритмия дори и когато е в трамвая, на
разходка из улиците, или пък пред компютърния екран. Въпреки, че обясненията
на формите в настоящето издание (Паневритмията на четиритите сестри)
се отнася за колективно изпълнение по двойки, това са обяснения
също така и за индивидуално изпълнение. За препоръчване е, това индивидуално
изпълнение да предхожда колективното. В този смисъл илюстрациите
спомагат за отработване на индивидуалното изпълнение. Освен това трябва
да се има предвид, че обясненията в т.нар. "Паневритмия на четирите
сестри", са за едно идеално изпълнение в колективен организъм.
Последното обаче не изключва индивидуалното изпълнение на формите
в миницикъл от 10, 18 и 28 упражнения.
Индивидуалното изпълнение на Паневритмичните форми би ускорило осъзнаването
на идеите съчетани с музика и движения и следващото им прилагане в
колективен организъм.
От Съставителя
Съдържание