ПРИНЦИПИ

1. ПРОБУЖДАНЕ
Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху раменете, се разтварят настрани. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Това, което имаме, трябва да го дадем навън. След това ръцете отново прибираме на раменете. Значи отново възприемаме от Природата онова, което ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало.
Тези две състояния се сменят. Когато ръцете се насочват /разтварят/ навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са предаватели, през които се изпращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени.
Когато това упражнение се прави с будно съзнание, то подтиква човека към тази идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тези движения тази плодотворна идея се изпраща и в света.
Това упражнение се нарича "пробуждане", защото, когато у човека се роди идеята за даване на възприетото/след като последното е обработено/, това вече е признак за пробуждане на съзнанието му. Това вече е надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по- широка област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и прояви в своята красота.

2. ПРИМИРЕНИЕ
Тези плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно са магнетични. Те са линии на мекота, на примирение. Чрез мекия принцип ние се учим да примиряваме противоречията в живота. Тези движения възпитават човека в този именно дух.

3. ДАВАНЕ
При това упражнение ръцете се движат напред и след това се прибират пред гърдите. Това означава правилна обмяна между вътрешния свят, между нас и Природата. Всичко, което човек е приел от Природата, трябва да го обработи и даде.
Тези движения магически действуват за самовъзпитанието на човека, защото чрез тях се праща мощен подтик за даване в света. Така човек съзнава великата идея на даването и приемането.
Ясно е, че тези упражнения са високо идейни. Те събуждат в човека качества, които ще залегнат в основата на Новата култура, която иде и която ще бъде Култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите.
Чрез тези упражнения човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал. Така той ще влезе в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкова повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, той може отново да се напълни. Щом не се изпразни, той остава със старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото.
Това е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и сила. Ако изворът не дава постоянно това, което получава, той няма да е в състояние да получава нови струи. В такова състояние е застоялата вода на едно блато. Каква разлика между нея и един жив извор! При първия случай имаме разложение, смърт, а при чистия извор - движение, живот.

4. ВЪЗЛИЗАНЕ
Това последователно вдигане (сменяемост) на дясната и лявата ръка с дъгообразни и плавни движения нагоре говори за вечния път в живота.
Това говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които се сменят. Страданието е долина, а радостта - връх. Сиромашията е долина, богатството - връх. Този процес го имаме навсякъде в Природата. Нали и при обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. И след това отново се слага на земята. Това е слизането.
И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че това е Пътят на Живота. Защото, ако човек не слезе, не може и да се качи. Това упражнение улеснява човека да разбира вечния Път на Живота и да има правилно отношение към него.

5. ИЗДИГАНЕ (гребане /за/ нагоре)
Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, а след това се снемат и насочват назад. Вдигане ръцете - това е приемане на новото, изгряващото, това що иде от Божествения свят. А поставяне ръцете надолу и назад говори, че приемайки новото, старото се оставя назад в миналото. Това движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Така и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад.
Това е събуждане у душата на копнеж към Възвишеното. Това е зов към всички души да тръгнат по този път.

6. ОТВАРЯНЕ (на път за Светлината), откриване на проход.
С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред тялото. Това упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мисли и чувства. Движението с дясната ръка - това е разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка - на тия на чувствата. С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е движение за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да започне своя възход.
Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането в първоначално положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш, и като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не мислиш за онова, което си оставил зад гърба си, за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори, а вратата на бъдещето трябва да се отвори. А това, което отваря, е настоящето.
Затова това упражнение може да се нарече още метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата.

7. ОСВОБОЖДЕНИЕ (разкъсване на старото)
Двете ръце се слагат пред гърдите със свити пръсти и със силен замах се движат встрани, като същевременно се разтварят.
Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. Това е освобождение от старото и придобиване на новото. Това е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени връзки, разкъсване на всичко старо. То събужда в човека тези енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата.
Това е зов за освобождение, зов за излизане от затворите. Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта."
Чрез това упражнение, този импулс се праща в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество.

8. ПЛЯСКАНЕ (радост от постигнатото)
Това е тържество на свободата. Тези движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стесняващи го връзки. Тези движения показват границите на свободата, показват откъде започва тя. Те говорят, че тя вече е придобита. Както вълните, които плискат на брега, показват, че са достигнали до границата и вече са свободни да се разпилеят.
Тези движения - това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи.

9. ЧИСТЕНЕ
Движение на събраните пред устата ръце встрани, придружено с духане. Духането, това е Словото, а движението на ръцете встрани - това е посяване на Словото. Това упражнение говори за възприемане на Словото и посяването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. То може да се нарече още: внасяне на чистото Слово в Живота, или: правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота.

10. ЛЕТЕНЕ
Тези вълнообразни движения с ръцете встрани - това е закон за придобиване светлина в себе си, на знание. Това е закон на правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за повдигане, за да може всичко да възрасне. Посятото трябва да възрасне. Тези движения могат да се нарекат още: правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота.

11. ЕВЕРА
Тялото се обръща вляво и вдясно. И всяко обръщане се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа: на Любовта и Мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво - това е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - това е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане вляво и вдясно - това е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото битие. Движението напред - това е подтикване на нашия растеж, на умствения и целия прогрес въобще.
12. СКАЧАНЕ
Това е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света. Скачането, което следва - това е поднасяне на нашата радост към Великото в света.

13. ТЪКАНЕ
Това движение изразява органическия процес в Природата. То изразява съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на земята става кръгообращение на електричество и магнетизъм? Електричните и магнетичните течения циркулират между двата полюса. Това именно е изразено в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно.
Обаче и всяка материална частица си има свои полюси. И между тези два полюса има течение на електрични и магнетични енергии. Тези сили работят и във всеки човек. Всеки орган на тялото има полюси.
Това упражнение ни води, от една страна, към осъзнаване дейността на съграждащия принцип в Природата, и, от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес както в нас, така и извън нас, в живота на човечеството.

14. МИСЛИ
Бавно движение на ръцете от дясно на ляво и обратно. После тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им встрани, като че ли се крепи нещо.
Това движение ни свързва с умствения свят. Ние встъпваме в него. Чрез това движение се внася в организма ритъмът, който идва от областта на разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл.
Първата част на упражнението с бавно движение на ръцете на ляво и дясно - това е възприемане на това, което се праща от умствения свят. А втората част - това е внедряване на възприетото в живота, в дейността.

15. АУМ
Има едно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята, и друго едно течение, което изхожда от Земята и минава през Слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре под ъгъл 45 градуса, чрез нея възприемаме Божественото. Чрез този крак, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и този крак, които са протегнати надолу под ъгъл 45 градуса, изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към Земята. Това последователно вдигане на ръцете наклонено напред и нагоре, с последователно повдигане на нозете - това е полетът на човешкия дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на Земята, но вътрешният му поглед е винаги свързан със света на звездите. Той гради на Земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери.
Това движение е правилен път за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея.

16. ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО
Ръцете правят дъгообразни движения отпред и встрани с обратно движение до гърдите. След това ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води.
Първата част - това е процесът на зараждане на Новото. Всички слънчеви енергии влизат в човека, за да може той да расте, да се развива. Втората част - това е протичането на животворни енергии през човека като мощни води.

17. КВАДРАТ
Това движение говори: Да имаме оная права мярка, с която се мерят нещата на Земята. При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. То е свързано със силите на изтока, севера, запада и юга. Изток означава Правдата, юг - Добродетелта, север - Истината, запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе Слънцето, човек оценява какво благо е то.

18. КРАСОТА
Ръцете една след друга наклонено напред и нагоре. Същевременно последователно люлеене на тялото върху единия и другия крак. Тия движения са обработване силите на квадрата. Последният дава материалите, а това упражнение ги обработва. Това обработване е художествена работа, изкуство. Тук линиите на движението са прави. Затова можем да кажем, че тук е изразен мъжкият принцип, който обработва квадрата. Това е електричеството.

19. ПОДВИЖНОСТ
Плавни движения на ръцете и нозете, с лице към центъра и гърбом към центъра. Това упражнение е като продължение на предишното. При него за разлика от предишното са в действие меки, криви линии. Тук е в действие женският принцип, който обработва квадрата. Това е магнетизъм.

20. ПОБЕЖДАВАНЕ
Едновременно движение на ръцете напред - нагоре, като че ли блъскат въздуха. Това е завладяване на всичко онова, което е придобито. Да станем разумни господари на онова, което сме придобили.

21. РАДОСТТА НА ЗЕМЯТА /ЛЮЛЕЕНЕ/
Люлейни движения с лице към центъра и гърбом към него. Това е възнаграждението чрез всичко, което сме придобили. Това е използване и обработване на това, което сме придобили, и радостта от плодовете му. Тези движения са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга. Това изразява единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот.

22. ЗАПОЗНАВАНЕ
Двамата в двойката са обърнати един срещу друг със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване на самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на други хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тези хубави страни.
Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към друг, то единият, който е отляво, обработва Доброто, а другият, който е отдясно - обработва Истината. Центърът е между тях. Центърът е Любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към Любовта.
Обърнати един срещу друг, те образуват елипса. А обърнати гърбом един към друг, с движенията на ръцете те образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини. Това е човекът раздвоен - двата полюса на човека, създаване на полюси - мъжът и жената. И после, като се съединят в едно, образува се човекът.

23. ХУБАВ ДЕН
Последователно изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия с прегъване на коляното. Чрез тези движения, при които се стои на един крак, а другият крак е във въздуха, се дава правилен ход на нервната енергия, засилва се волята. Засилват се волевите постъпки на човека. Тези движения са за каляване на нервната система. Те са за магнетизиране на последната. По този начин човек става способен да прави правилна преценка на постъпките си, да види кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява.

24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ
Стъпка напред, последвана с люлейни стъпки на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората - вътрешните ръце са заловени.
Първата част е приготовление. Втората ни учи да придобием способността да оценяваме правилно природните сили и да им дадем правилен израз. Тези движения развиват способността да оценяваме природните блага.

25. СТЪПКА ПО СТЪПКА
Нозете на място последователно встрани и напред и след това движение напред.
Когато единият крак се отделя встрани или напред, то слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двата крака са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към Слънцето. По този начин става обмяна. При разтворени крака Слънцето и ние сме положителни към Земята: възприемаме от Слънцето и предаваме на Земята. А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към Слънцето.
Чрез тези движения се развива усет, кога действува Слънцето и кога - Земята. Те спомагат за придобиване на истинските методи, вложени в Природата.
26. НА РАНИНА
С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двата крака. И паралелни движения на ръцете и нозете.
С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физическия свят, а пръстите - на умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите - от умствения. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват.
И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага.

27. ДИШАНЕ
Чрез тези музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с който той трябва да си служи в живота. Чрез тях човек влиза в хармония с Природата.

28. ПРОМИСЪЛ
Вдигане на ръцете и обливане.
Това движение изразява, че трябва да приемем всички Божии благословения преизобилно и с пълна свобода.
Когато ръцете се вдигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физическото поле. Като дойдат във физическия свят, ръцете се разделят. Значи във физическия свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на Битието.
Това упражнение може да се нарече още Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.

Съдържание

Пентаграм

Културна Асоциация Бейнса Дуно