|
Молбата на Издателство "Хелиопол" и Културната Асоциация,е за повече разбиране относно преливането на финансовите средства от книга в книга. При едно добро организиране процеса на разпространение на съответния том с Беседите на Учителя, първите 1000 продадени книги, в петнадесетдневен срок, покриват разходите по отпечатването, които производителят - издателството или Асоциацията дължат на печатницата. При един оптимизиран модел на разпространение на книгите с Беседи на Учителя, би могло да се ускори излизането на останалите томчета с Беседите, така необходими за българите в настоящия момент. При този оптимизиран модел на производство и разпространение, става въпрос за тираж минимум 3000. Асоциацията счита, че за края на ХХ век, след 50 годишно забавяне процеса на разпространяване на Учението, високите тиражи са задължителни. В период от две до три години, при поддържане на едно складово стопанство, се захранва нуждата от съответното заглавие, томче с Беседи. При това, високият тираж именно над 2000 или 3000, намалява себестойността, а от там и цената по която се продава книгата. Настоящият модел, който се предлага, е изпробван от Издателство "Хелиопол", но за да се прилага той ефективно от страна на много по-широката структура на Културната Асоциация, е необходимо разбирането на читателите и разпространителите, които имат отношение към Учителя. Небходим е СИНХРОН. Впрочем, именно моментът на преливането на вложените финансови средства в дадена книга, наложи да се започне с том трети, от петтомното издание. Първият и вторият том, вече издавани през последните пет години, не са съвсем професионално издържани, а това че вече са закупени, би намалило възможността за реализация на първите 1000 броя. Именно точно тази е причината, преди три години, издателство "Хелиопол" да бъде изправено пред дилемата, или нищо, или да се пусне томче със силно заглавие, което да грабне вниманието на търговците. Тази привидна разпокъсаност в издаването, всъщност не бе толкова случайна. Резултатите сами говорят, че този ход е бил успешен. Плодовете са налице. Книгите, издадени от "Хелиопол" и самата "Книга за здравето" в съставителство на Н.Нанков, издадена от Астрала, привлякоха вниманието на хиляди българи. Естествено, че съединяването и попълването на мозайката от издадени и неиздадени беседи, ще се осъществява, сега вече от по-широката работна структура, каквато е Културната Асоциация и всички останали издателства. Общият окултен клас и най-вече петте тома на "Сила и Живот", трябва да присъстват на българския пазар постоянно. Това означава не тираж 1000, а един по-широк размах от размера на 5000. Вместо невзрачни и неикономични проекти за братски печатници, трябва да се работи с високо професионална техника, възможна единствено в големите държавни печатници. От там става снижаването себестойността на книгите, защото читателите на Учителя не винаги могат да си позволят високите цени на някои заглавия от типа на луксозните издания. Братската работа е необходима в полето на коректурите, редакциите, преводите, а не в печатарските и професионални закони на бизнеса. В бизнеса законите са строги и там не съществува понятие като "братство". Но ако има истинско Братство, то ще впрегне бизнеса в служба на идеята. Иначе, лесно е да се наричаме "братя и сестри", "издателство "Бяло братство", "общество "Бяло братство". Следва рано или късно, да се сложи край на този фарс, който се извършва с понятието "Бяло братство". Първо, то като понятие е имало право да съществува само докато е бил Учителя и истинския кръг от последователи около него, второ, това понятие за жалост понастоящем фигурира в Закона за вероизповеданията. Трето, журналистите, дори и най-широко мислещите, никога няма да могат да разберат, защо т.нар. О.Б.Б. не е секта. Те винаги ще задават своя дежурен въпрос, "всъщност по какво се различавате вие дъновистите, от другите християнски деноминации". Вярно е, че в средите на т.нар. "братство", има много чисти и хубави хора, скромни и истински последователи на Учителя, но нека си зададем няколко въпроса: Учителя казва, че не всяка власт е от Бога, а само разумната власт. Докога ще продължава волската търпимост на всички онези, които милеят за това Учение и сякаш не осъзнават, че то _ тяхното вътрешно общество е скачен съд с външното голямо общество, т.е. първото е микромодел на второто. "Со благо и без външни конфликти", но как да се отстранят тези "подпушвания", както ги нарича Учителя, които пречат да тече енергията? Всъщност "Обществото", каква дейност развива, кой го представя, как се приема това от хората в провинциалните братски общности, някои пита ли ги, къде да отива т.нар. десятък? Вторият съществен въпрос е, защо толкова много хора отвън Обществото, не се привличат, а напротив нещо ги отблъсква? Това ли са методите на Учителя? Това, което в момента съществува сред т.нар. "Братство" в своите външни изяви, е по-близо до понятието "казарма", отколкото до понятието "братство". Последното всъщност е свещено понятие. По-виновен е не този, който въобще е далеч от понятието за братство, а този, който се мисли за "брат", но с постъпките си отблъсква другите от пътя на Вярата. Това е едно повторение на историята на сегашното християнство, или всъщност християнщина. Такава е и историята на сегашното "братство" от последните 50 години, или след заминаването на Учителя. Колко хора са казвали, че не искат да имат нищо общо с т.нар. "дъновисти"! Кое е отблъснало тези толкова много хора? Дали не е това високомерие, че стоиш по-високо от останалите? Че си по-високо издигнат в духовно отношение, назидателния тон, неразбирането на вътрешната страна и даването предимство на външните белези на Учението. Като се отъждествяват със самото Учение, и сега се намират някои "братя", които смятат, че те самите са оставени за да пазят Учението. Колко само чудно, да го пазят от кого? От толкова много пазене, ли се стигна до изгнили тетрадки и книги, съдържащи Беседи на Учителя? Сякаш самото Учение им е било дадено на тях лично и те сега трябва да решават на кого да го дадат. За да се решава този сложен въпрос, се иска преди всичко вътрешна култура. При това, тези решения се вземат на друго равнище, не в условията на някакъв клуб-трансформатор. Учителя ясно е казал, но кой да го прочете: Моите ученици са подготвени и ще идват. Това е. Вероятно този мъдрец е предвидил доста работи, като е казвал, че думата "светски" идва от "светлина", и затова именно от кръга на светските хора ще идват в бъдеще негови ученици, а не от някакви си там братски или духовни среди. Трябва да си признаем, че няма братство сега и да се опитаме в следващите трудни години в обща работа и сътрудничество да създадем ефективна работна площадка. "Възложи им някаква работа да свършат и в хода на работата, те ще станат братя." Така говори Учителя. Трябва да се сложи край на тази фарсова ситуация, да се премахнат подпушванията в сегашното общество. Трябва да се консолидира работната площадка, "Културна Асоциация". Трябва да се издигне имиджа на Международната фондация. Има родолюбиви българи, които са готови да се включат със свои сили и средства, само трябва да бъдат информирани и насочени. Този десятък, който в момента съществува, трябва да се освежи и да тече само там накъдето има ефективно използване, вместо разпиляване и малки тиражи в луксозни опаковки на издания, които ползват няколко десетки приятелски семейства.
|