|
Европа! Големият град! Култура, ред, музеи, бистра! Изкуство, катедрали, мирис на кафе! Бергман, чаша бира и букет цветя! Задъхани коли, тълпи, изнервен светофар! Кафене за двама, тъмен ъгъл и любов на крак! Изложби, Пикасо, Шагал! Надежди, мъка, възторг и самота! Нещата от живота! Синьото потича от върха на катедралата и се разбива в огромни стъклени мехури по асфалта на метрополитена. Вдигат се фини изпарения и изпълват Чакащия с чувство на мистична удовлетвореност. Отвсякъде идват хора, навсякъде отиват хора, разминават се, сблъскват се и се извиняват. Сенките се доближават, настигат се и пак се раздалечават. Всички се усмихват един на друг, използват формулата за контакт, запознават се и отново се разделят. Водят се разговори - случайни или проектирани, явни или закодирани. Смях, глъч, галантност, грубост, безразличие. Метрото измива потока от човешки сироп и се разпръсва като ситна мъгла в пространството. Потайни интереси се преследват, надянали маската на алтруизма. Вечната любов хвърля своите стрели наслуки в безразличната тълпа. Щастливите поразени падат в обятията на приятното, трескаво безумие, останалите крачат упорито към нищото. Рок музика разтърсва каменните сгради. На ъгъла продават сладолед. Големи, расови кучета безропотно следват сянката на своя стопанин. Артист, преметнал дълъг шал, се мята френетично в света на своите видения, поразен от наркотика на изкуството. Всичко това не прави никакво впечатление на Чакащия. Той отива на другия край на улицата и продължава да чака. В синия поток, течащ от върха на катедралата, се влива малко зелено. Вече е 9 часа! Метрото отново залива Чакащия със своите тълпи! Никой не му обръща никакво внимание! Но това за него не означава нищо! Всичко, което е без значение, няма никакво значение! Събитията наоколо не го вълнуват. Рок музиката не стига до него. Предизвикателните погледи на професионалистка минават през него като през стъкло. Той е изолиран от нахалството на ежедневието. Той е сам със себе си, обладан от едно единствено тайнство, запленен от една единствена мечта - магията на Очакването! Синьо-зеленият поток леко изсветлява и придобива по-топли оттенъци - в жълто. Вече е 9,30 часа! Чакащият потръпва - може би сега ще се случи - вече е време! Може би сега ще дойде! Погледът му внимателно пронизва поредната порция човешка маса, която метрото захвърля срещу него. И когато вълната от пяна се отдръпва, влачейки със себе си и последните отломки, Чакащият обгръща с поглед останките от човешки съдби. Няма я! Пак не дойде! Може би с идващия рейс? Цветният поток от катедралата покрива площада с оранжево-червени лъскави петна. 10 часа! Механизмът за възпроизвеждане на чувствата задейства. Разочарованието избледнява и отстъпва място на надеждата. Величието на катедралата изпълва душата на Чакащия с покорство. Метрото методично бълва своите порции, този път оцветени в розово. Минават двама влюбени. Отнякъде долита тиха музика. Животът е хубав! Чакащият изтръпва и отново поглъща с очи ескалаторите. Тъмни мишени излизат от лентите и изиграват своя танц. Заглъхва грохотът и на последния вагон. Един забравен контур се изплъзва от тунела и разочарова Чакащия. И този път не дойде! Отново провал! Тъмни съмнения се промъкват в отворената му за любов душа - но само за миг! Чакащият потъва в своите мечти! ОЧАКВАНЕТО! Какво богатство! Каква вечност! Трепетът на неизвестното! Нежните аромати на бъдещето! Фантазията трескаво гради картини на следващи вълшебства. Скоро, много скоро! Може би сега! Палитрата е богата! Цветовете са фантастични! Непознати нюанси го опияняват. Възбудата нараства. Музиката е вълшебна! ОЧАКВАНЕТО! На всичко, което е в нас! Тайнството на неизказаното! Вечността! Огромни борови гори! Сребро, пожарът на нощта! Музика от Туин Пийкс! Бяла дреха! Тишина! Магията на севера! Катедралата пръска ослепителна светлина! ОЧАКВАНЕТО - символ на надеждата! Братан Мандев |
| Съдържание |