|
По-добър свят - това е изконната мечта на човека, свят в който всички живеят в мир, любов, без житейски неприятности, без ниски чувства, без междуличностни проблеми, без...без...без... Добре, но от кой зависи всичко това? Кой може да предотврати войната, омразата, всички други ужаси на битието ни? Кой е поставен в центъра на света? Кой предизвиква събитията днес и кой е отговорен за тях? Аз...или ти? Не, не аз, не ти - ние, ние хората сме в основата на нещата! Тогава, за да искаме идин по-добър свят, не трябва ли първо ние да се променим, да станем по-добри, по-разбрани, по-благи, защото, мисля си, светът е такъв, какъвто сами си го направим, а както е казал народа: "Никой не може да ти направи такова зло, каквото сам можеш да си направиш". Променим ли се ние и светът ще се промени. Тук идва въпросът - накъде да се променяме? Как накъде? Към добро, ще каже някой. Но кое е добро? Що е добро? И един привидно реторичен въпрос ни поставя пред глобалната философска дилема: - Добро, що е то и начин на употреба? Това, което повелява Библията, това е добро. Или може би добро е това, което изискава сърцето ми, джоба ми, или... А в същност ти знаеш ли какво е "добро"? И аз знам! И той! Но дали ще има макар и само две еднакви мнения? Не. Защото "добро" е нарицателно, с което всеки от нас окачествява различни явления. И отново нека се върним към началото. Можем ли да се променим към добро? Да приемем, че можем. Да приемем също така, че това е идеалното добро, т.е. без недостатъци. Да приемем, че живеем в една утопия базираща се на безгрешността, а ние сме хора съвършени, с идеални взаимоотношения, с идеално отношение към света, с идеални разбирания, с идеални чувства, с идеални мисли. Е, да, но аз питам - ще бъдем ли хора сред всичката тази идеалност? Бидейки толкова съвършени, ще е останало ли поне искрица чавешко, земно у нас? Не, "човешко е да се греши" и само Бог е Безгрешен! Ако Бог искаше да му бъдем равни, щяхме да сме Му равни като такива - безгрешни. Но той ни е сътворил човеци, така че бихме могли да изключим идеята за съвършения свят тук на земята. Някъде на Небето, може би Той съществува, не знам, но в никакъв случай и тук сред хората. Е...какво ни остава? Да се самоусъвършенствуваме или...? Няма място за "или", Пътят е един - името Му е духовно и физическо съвършенсво - нали това беше култа към красивото и изящното на древните гърци/! Никой не ще постигне бленувания идеал, но поне ще се стремим към него. Само по този начин бихме имали по-добрия свят. Той няма да е идеален, няма да е утопия, но поне ще бъде наш, на хората. В него ще се допускат и грешки, но грешки направени от хора, а не от някакви машини с идеална цел. И този свят е перфектното решение на въпроса. При положение, че някой е усъвършенствувал поне частица от самия себе си, когато е преодолял поне един свой страх и е дал поне една хилядна от своето имане на ближния, тогава на света вече се е появил един по-добър човек. Станат ли тези хора двама, това е чудо. А когато са всички, това е нов, може би, по-добър свят. Но... готови ли сме дори за тази малка жертва? Способни ли сме да извършим дори тези незначителни корекции на нашата личност. Можем ли да надделеем себе си? Не, макар и да се възхищаваме на постигналите това, макар и да ги величаем и да ги наричаме Учители, ние се оказваме на практика неспособни на подобно геройство, защото е лесно да се бориш, лесно е да победиш, но не и когато противникът ти е твоето собствено аз. Малко, твърде малко са хората успели да въздигнат своя дух доближавайки го до духа на Учителя - Петър Дънов, защото това е личност отдала целия си живот в полза на ближния. Ние хората днес забравяме, унесени в напрегнатия си график да помогнем на когото можем. Казвам "забравяме", а не "не искаме", защото е срамно за нас, а и все още си мисля, че въпреки огромното ни озлобление, стрес, проблеми, в нас е останала поне частица човечност. Странни и недостижими изглеждат думите на Учителя, толкова чисти и възвишени, че чак имаш чувството, сякаш не се отнасят до теб. Четеш и си мислиш - "аз не мога" - и после минутка - "не знам, поне да опитам". И опитваш, стараеш се. Не успяваш, но трябва отново и отново да се опитваш и най-накрая, може би ще изградиш новия свят в себе си, а това е философията на Учителя, простичка и пределно ясна: Живот по Бога: "Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че ходи с Бога. Тогава, той върви по пътя към съвършенството". Към вътрешната промяна, а като се променяме, ние, хората, с нас се изменя и всичко около нас. Но няма смисъл да се променяме, ако вървим към лошо. По-добре е да си останем същите. Отново простичко, но вярно. Ако ставаме по-отвратителни от ден на ден, има ли смисъл да ставаме сутрин за да напрвим поредната по-голяма лошотия? Напротив, ако успяваме да следваме, макар и бавно, тромаво, накуцвайки великите хора, Учителите, прозрели истината на съществуващото, то всеки наш ден ще има все повече смисъл и с всеки изминат ден ще създаваме нашия "идеален" свят, "ще се справим с Божественото в себе си", както казва Учителя Петър Дънов. БОРИСЛАВ ГОРАНОВ |
| Съдържание |